Как да дигитализираш стари албуми, без да ги повредиш

На тавана у майка ти има купчина албуми. Черни страници с надписи с бял молив, бебешки албум с панделка, албум от почивка от седемдесетте години със залепващо фолио. Всички в семейството искат да ги имат, а от всеки има само един екземпляр. Дигитализирането решава това, но само ако го направиш така, че албумите да не пострадат, а файловете да са използваеми и след двайсет години.

Защо старите албуми са трудни

Отделна снимка слагаш на скенера и готово. С албума е друго. Гръбчето често е твърдо или вече счупено и ако притиснеш дебела книга плътно към стъклото, усещаш как подвързията пука. Страниците от стара, кисела хартия са крехки и се късат по ръба.

Освен това снимките често са залепени. С лепило, с ъгълчета, които са изсъхнали, или под фолиото на самозалепващ се албум, наричан още магнитен албум. При този вид лепилото след години често е толкова втвърдено, че снимката не може да се отлепи без щети. А в старите скрапбуци понякога има изрезки, картички и сушени цветя, толкова дебели, че корицата дори не се затваря.

Затова не става дума просто набързо да прекараш всичко през скенера. Първо виж за всеки албум какво може да понесе.

Първо цялата страница, после снимките

Както и да подходиш, започни със запис на всяка цяла страница. Така запазваш подредбата, каквато я е замислил авторът: кои снимки са заедно, ръкописните надписи, картичките между тях. Ако по-късно нещо се обърка при отлепването или преместването, поне си запазил как е било.

След това, където е възможно, направи отделни записи на важните снимки. Тях ще използваш за отпечатване, уголемяване или за нов албум.

Сканиране или снимане

Плоският скенер дава най-острия и най-равномерен образ. Идеален е за отделни снимки, отделни страници и албуми с разглобяема подвързия, например албуми с винтове или папки с халки, от които листовете се вадят. Тогава слагаш на стъклото листа, а не цялата книга.

За дебели, подвързани или крехки албуми снимането е по-безопасно. Албумът си стои, мести се само камерата. Ето как:

• Сложи албума на маса до прозореца, със светлина отстрани. Пряката слънчева светлина дава резки сенки и отблясъци.
• Подпри отворената книга с навита кърпичка или малка възглавничка под корицата, за да не се налага гръбчето да се разтваря съвсем.
• Постави камерата или телефона точно над страницата, най-добре на статив. Под ъгъл снимките излизат изкривени.
• Махни найлона от страницата, ако става без усилие. Ако фолиото е залепено, снимай под толкова наклон, че да избегнеш отраженията, и после коригирай перспективата.
• Не използвай светкавица.

Съвременният телефон дава напълно добър резултат за семейни нужди. Безогледален или огледален фотоапарат дава повече детайл, което ще усетиш, ако по-късно искаш да уголемиш снимка.

Страница от 30,5 × 30,5 см (12 × 12 инча) не се побира на обикновен скенер A4. Можеш да я сканираш на две части и после да ги съединиш, но за това трябва сръчност с програмите за снимки. Затова снимането често е по-лесно.

Резолюция и файлов формат

Резолюцията при сканиране се изразява в dpi – броя точки на инч. За отпечатък в реален размер 300 dpi са достатъчни. Ако някога искаш да отпечаташ снимка по-голяма или да увеличаваш лица, сканирай с повече: 600 dpi са добър избор за повечето снимки. Малките снимчици, като контактните копия от старите албуми, сканирай с 1200 dpi или повече. Може и с повече, но тогава файловете стават толкова големи, че компютърът ти може да се затрудни.

При снимане не важат dpi, а броят пиксели. Запълни кадъра колкото може повече със страницата или снимката – така ще извлечеш максимума от камерата. За важна снимка по-добре направи отделен кадър отблизо, вместо после да я изрязваш от снимката на цялата страница.

За файловия формат имаш два добри варианта:

• TIFF запазва всичко без загуба на качество. Файловете са големи, но това е твоят мастер – файлът, който никога повече не пипаш.
• JPEG е по-малък и работи навсякъде. Избери най-високото качество, поне 90 процента. Не записвай JPEG отново и отново след редакция, защото всеки път се губи малко качество.

Ако после превърнеш JPEG в TIFF, той няма да стане по-добър. Затова избери от самото начало. Често използван подход е мастер в TIFF или JPEG с най-високо качество, а до него по-малко копие за споделяне.

Ако обработваш снимките – изрязваш, изправяш или съживяваш цветовете, – прави го върху копие. Остави мастера такъв, какъвто е излязъл от скенера.

Да ги извадиш или да ги оставиш

Вади само снимки, които се отделят лесно, например в ъгълчета или в джобчета. Всичко залепено просто остави на мястото му по време на дигитализирането. Отлепването отнема време и понякога нещо се обърква; това е отделна задача, за по-късно и с търпение.

Ако все пак вадиш снимки от албума, първо погледни гърба им. Там често има имена, дати или печат на фотографа. Сканирай или снимай и гърба, защото тази информация е част от снимката. И после ги върни точно на същото място, ако редът е важен за историята.

Помни и че самият албум има стойност. Изборът на снимките, надписите с познат почерк, подредбата – всичко това се губи, ако разглобиш всичко.

Имена, които после ще намериш

Папка, пълна с файлове с имена като IMG_4032, след година е безполезна. Измисли предварително постоянна структура и се придържай към нея. Система, която работи добре:

• По една папка за всеки албум, с разпознаваемо име, например album-oma-annie-1955-1965.
• Файлове, номерирани по реда на страниците, с името на албума в тях: oma-annie-p012.tif за цяла страница, oma-annie-p012-03.tif за третата снимка на тази страница.
• Започни с годината, ако я знаеш, например 1962-strand-scheveningen-p012-03.tif. Така файловете сами се подреждат хронологично.

Използвай малки букви, тирета вместо интервали и никакви знаци като наклонени черти или двоеточия. Те после създават проблеми на други компютри.

Ръкописните надписи и това, което знаеш за дадена снимка, можеш да запишеш в описанието на файла – метаданните. Много програми за снимки имат поле за това. Или води обикновен текстов файл в папката, в който за всяко име на файл пишеш кой е на снимката и какво знаеш. Помоли по-възрастните роднини да погледнат с теб, докато още е възможно, защото те често знаят кои са хората на снимките.

Пази го на повече от едно място

Сканиране, което е само на един лаптоп, е също толкова уязвимо, колкото албумът на тавана. Погрижи се файловете ти да са поне на две места, например на външен твърд диск и в облака, а за предпочитане едно копие да е извън дома ти. Копие при брат или сестра също се брои. От време на време проверявай дали файловете още се отварят.

Ако искаш да виждаш страниците и като книга на рафт и да ги споделяш с когото пожелаеш, приложение като Scrappd е направено точно за това.

Какво да правиш с оригиналите

Не изхвърляй нищо, дори когато всичко е сканирано. Сканирането запечатва това, което си могъл да видиш в този момент; оригиналът често съдържа повече. Това важи особено за негативите: винаги ги пази, защото в тях има повече информация, отколкото извлича първото сканиране.

Сложи албумите на хладно, сухо място с равномерна температура – по-добре в шкаф в хола, отколкото на тавана или в мазето. Изправени или легнали, но не натъпкани между други книги. Ако има откъснати страници, счупени подвързии или снимки, залепени здраво, реставратор може да помогне.

А за нови проекти използвай копията. Ако искаш да сложиш снимка на баба и дядо в скрапбук, отпечатай сканираното и залепи него. Оригиналът остава на сигурно в стария албум, а копието можеш да режеш и да пишеш по него колкото искаш.