Кой е на старата снимка и кога е направена

Всеки познава тази кутия. Снимки на хора в празнични дрехи, сватба пред църква, момченце на триколка. Никой никога не е писал нищо отзад, защото тогава всички още знаеха. Кой е на тях и кога са правени, днес често пак може да се открие. Нужни са малко търсене, лупа и най-вече хората, които още помнят.

Започни от семейството и започни сега

Най-добрият източник не е в архив, а на кухненската маса. Чичовци, лели, стара съседка: те разпознават лица, къщи и поводи, които за теб са непознати. Това знание си отива с тях и това става по-бързо, отколкото мислиш.

Няколко неща улесняват такъв разговор:

• Вземи малко купче, десет или двайсет снимки, не цялата кутия.
• Покажи снимките на хартия или на таблет, на който можеш да увеличаваш. Възрастните хора често разпознават някого едва когато лицето е голямо на екрана.
• Задавай отворени въпроси. Не само кой е това, а и: къде е било, какво са празнували, кой ли е направил тази снимка?
• Записвай всичко веднага, дори и несигурното. „Вероятно леля Рик, може би сестра ѝ“ е повече от нищо.
• Запиши разговора, ако всички са съгласни. Историите, които изникват между другото, често по-късно се оказват най-ценни.

Питай и различни роднини поотделно. Единият знае имената, другият знае къде е била къщата. Ако си противоречат, запиши и двете версии.

Сметки с годините на раждане

Ако знаеш кой е на снимката, често вече имаш период. Снимка от годежа на човек, роден през 1925 г., ще е приблизително от 40-те години. Дете, което изглежда на около шест, дава доста точна оценка, ако знаеш годината му на раждане.

Работи и обратното. Ако имаш групова снимка, на която разпознаваш един човек, прецени на колко години изглежда. Това ти дава посока за останалите хора на снимката: на кого от семейството отговаря възрастта в този момент?

Видът на снимката казва много

Обърни снимката и я разгледай като предмет. Форматът, картонът и обработката са се променяли с времето и това помага при датирането.

• Малки портрети на дебел картон, горе-долу колкото визитна картичка, са характерни най-вече за втората половина на XIX век. По-големите портрети на картон, т.нар. кабинетен формат, се появяват малко по-късно и се използват до началото на XX век.
• Снимките във формат на пощенска картичка, с поле за адрес отзад, са били популярни през първите десетилетия на XX век.
• Отпечатъци с назъбен ръб се срещат най-вече около 50-те и 60-те години.
• Квадратни цветни снимки с бял кант и цветове, избелели към червено или оранжево, често сочат 60-те и 70-те години.
• При снимки от втората половина на XX век отзад или в полето понякога има месец и година, отпечатани от фотолабораторията, която е проявила снимката. Гледай внимателно, този текст често е много дребен.

Такива белези дават период, а не точна дата. Хората са пазили снимките дълго, а понякога са поръчвали нови отпечатъци от стари портрети. Използвай ги като улика, заедно с всичко останало.

Фотографът като следа

При старите студийни портрети отпред или отзад на картона често стои името на фотографа, с града и понякога адрес. Това е безценно. Фотографите са се местели, фалирали са или са предавали ателието си, а адресите им са се сменяли. Ако знаеш кога фотографът е бил на даден адрес, знаеш и приблизително кога е направена снимката.

Тези данни ще намериш в стари адресни указатели, обяви във вестници и понякога в списъци на фотографи, които поддържат архиви или музеи. Мястото на ателието освен това подсказва къде е живяло семейството тогава или къде е било на гости.

Дрехи, прически и фонът

Модата е известна улика, но бъди внимателен с нея. На село и при по-възрастните хора модата често е изоставала с години, а празничните дрехи са се носели дълго. Дрехите по-скоро ти дават десетилетие, отколкото година.

Обръщай внимание най-вече на нещата, които са се променяли бързо: дължината на полите, формата на ръкавите, шапките, прическите, очилата. Лупата помага. Гледай и фона. Коли, велосипеди, витрини, улични лампи и рекламни табели често се датират добре. Позната сграда или улица можеш да сравниш със стари снимки на това място в база с изображения.

При снимки на училищни класове, сдружения или спортни отбори си струва да разгледаш всяко лице с лупа. Често някъде има табела или знаме с име или година.

Архиви и вестници

Ако знаеш приблизително за кого става дума, можеш да търсиш по-нататък в обществени източници. В Нидерландия много регистри за раждания, бракове и смъртни случаи са дигитализирани и могат да се търсят чрез сайтове като WieWasWie и Open Archieven. Така намираш години на раждане, имена на братя и сестри и кой за кого се е оженил. По-новите актове още не са публични: актовете за раждане стават публични след 100 години, за брак след 75 години, а за смърт след 50 години.

Дигитализираните вестници, например в Delpher, съдържат семейни съобщения, годежи, юбилеи и репортажи за сдружения. Съобщение за сребърна сватба може да обясни точно снимката, която гледаш от години. Не търси само по име: разпознаването на текст в старите вестници прави грешки, затова опитай и варианти на името или търси по място и дата.

Не забравяй регионалните архиви и историческите дружества в мястото, където е живяло семейството ти. Те имат бази с изображения със стари снимки на улици и сгради, а понякога и цели колекции от скрапбукове и албуми на местни жители. Не всичко е онлайн; имейл или посещение често дават повече, отколкото очакваш.

Какво може изкуственият интелект

Много програми и приложения за снимки групират лицата автоматично. Това работи и при сканирани стари снимки и може да е полезно: изведнъж виждаш, че един и същ мъж е на дванайсет снимки, на различна възраст. Тогава трябва да разбереш кой е само веднъж.

Има и услуги, които сравняват лицата от стари снимки със снимки на други потребители или преценяват възраст или период. Приемай това като предположение, не като отговор. Лицевото разпознаване греши при роднини, които си приличат, а при стари, размазани снимки – още по-често.

Изкуственият интелект може и да оцвети снимка или да я направи по-рязка. Изглежда красиво, но програмата допълва това, което не може да види. Оцветеното палто не показва истинския цвят, а изчистеното лице може да изглежда малко по-различно от човека, какъвто е бил. Винаги пази оригиналното сканиране и използвай обработената версия само за гледане.

Помисли и какво споделяш. Лицевото разпознаване работи с данни за лица, а те са чувствителни. Семейните снимки, които качваш в онлайн услуга, вече не са само твои. Особено при хора, които са живи, първо питай дали са съгласни.

В крайна сметка името винаги идва от нечия памет или от хартия. Изкуственият интелект ти помага да търсиш, а отговора дават семейството и архивите.

Запиши го за онези след теб

Това, което откриеш, има стойност само ако се запази. Запиши го така, че да е разбираемо и след петдесет години.

• Пиши отзад на отделните снимки с мек молив и лек натиск, покрай ръба. Не използвай химикалка или флумастер, те се отпечатват от другата страна или размазват.
• Запиши кои са хората отляво надясно, с пълните им имена, мястото, годината или периода и откъде го знаеш: „според чичо Хенк“ или „по дрехите“.
• При по-големи колекции направи прост списък, с номер за всяка снимка, кой е на нея, датата, фотографа и източника на информацията.
• Пази колекцията в реда, в който си я получил, или запиши този ред. Самият ред също може да означава нещо.

Ако сканираш снимките, сканирай и гърба им и сложи имената в името на файла или в описанието му. Ако искаш да ги пазиш и да ги споделиш със семейството, приложение като Scrappd може да държи сканиранията заедно с историите на един рафт.

И накрая, в албум или скрапбук просто напиши имената под снимките, със собствения си почерк. Точно това липсваше на снимките в онази кутия.