Как безопасно да отлепиш снимки от стар албум

Разлистваш албума на дядо си и искаш да извадиш онази снимка, на която е още момче, за да я сложиш в рамка или да си направиш копие. Дърпаш внимателно едно ъгълче и веднага усещаш съпротива. Спри дотук. С няколко прости помощни средства и най-вече с търпение много снимки се отлепват напълно здрави, но дърпането никога не е правилният начин.

Първо снимай страницата

Преди да отлепиш каквото и да е, сканирай или снимай цялата страница. Така после ще знаеш точно как е било подредено всичко, кои снимки са били заедно и какво е било написано до тях. А ако нещо се обърка, поне ще имаш добро изображение на снимката такава, каквато е била.

Запиши си и какво пише около снимката на страницата. Име или година с бял молив върху черен картон са част от тази снимка и тази информация се губи в момента, в който снимката лежи отделно на масата.

Наистина ли трябва да се отлепи?

Честният отговор е: често не. Албумът е повече от сбор от снимки. Подредбата, надписите и изборът на човека, който го е направил, също разказват история. Затова музеите и архивите обикновено оставят старите албуми и скрапбуците цели и работят с копия.

Ако искаш да увеличиш снимка, да я споделиш или да я използваш в нов скрапбук, добрият скан почти винаги е достатъчен. Можеш да го разпечаташ и да го ползваш колкото пъти искаш, а оригиналът си остава на сигурно място.

Все пак има основателни причини да отлепиш снимка:

• Албумът се разпада, а страниците стават все по-крехки.
• Снимките са в самозалепващ албум и започват да променят цвета си.
• На гърба може би има нещо, което искаш да можеш да прочетеш.
• Снимката е накриво или наполовина отлепена и се поврежда още при всяко разлистване.

Ако се колебаеш, остави я. Това, което не отлепиш днес, винаги можеш да го направиш по-късно.

Конец за зъби, шпатула и търпение

За снимки, залепени с лепило, тиксо или стари ъгълчета върху хартия или картон, ти трябва съвсем малко:

• Плосък конец за зъби без восък.
• Тънка гладка шпатула. Идеална е микрошпатула, каквато ползват реставраторите; става и плоска костена гладилка или тънък палетен нож. Не остър нож.
• Чисти и сухи ръце. Докосвай изображението възможно най-малко, защото мазнината и влагата от пръстите оставят следи.

Започни от ъгъл, където снимката вече е малко отлепена. Пъхни конеца отзад, дръж го опънат от двете страни и с леко движение като с трион го придвижвай под снимката. Работи на малки участъци и не повдигай снимката; остави конеца да свърши работата.

Ако не се получава, пъхни шпатулата съвсем хоризонтално под ръба и продължавай милиметър по милиметър. Ако усетиш, че снимката се огъва или че хартията от гърба ѝ се отлепва заедно с нея, продължи от друго място или спри.

Не бързай. Снимка, която след десет минути още е залепена, ще е залепена и утре. Спокойната работа предотвратява повечето щети.

Снимки под найлон

Най-трудни са самозалепващите албуми от седемдесетте и осемдесетте години, наричани още магнитни албуми. В тях снимките лежат върху картон с ивици лепило, а отгоре има найлоново фолио. С годините това лепило често пожълтява и се втвърдява или пък става лепкаво, а фолиото също може да е залепнало за снимката.

Ето как да подходиш:

1. Отлепи бавно найлоновото фолио, от гръбчето към външния край. Ако върви трудно или лепне за снимката, спри при тази снимка.
2. Опитай да прекараш конеца под снимката, от единия ъгъл до срещуположната страна.
3. Ако лепилото не поддава, можеш съвсем за кратко и внимателно да затоплиш картона откъм гърба със сешоар на най-ниската степен. Затопленото лепило понякога пуска по-лесно. Дръж сешоара на разстояние, не затопляй лицевата страна на снимката и по-добре пропусни тази стъпка, ако се колебаеш.
4. Не използвай разтворители върху самата снимка. Има хоби препарати за премахване на лепило, но те са предназначени за хартия и могат да повредят слоя с изображението. Никога не ги изпробвай върху снимка, която ти е скъпа.

Ако снимката е залепнала здраво, по-разумно е да я оставиш. Сканирай страницата без фолиото, ако то се отлепя, или с него, ако няма друг начин. След това извади страницата от албума и я съхранявай легнала и отделно. По-добре добър скан на залепена снимка, отколкото скъсана снимка.

Стари изрезки от вестници

Изрезките са по-уязвими от снимките. Вестникарската хартия съдържа много лигнин, вещество от дървесината, и затова става кисела, жълта и крехка. Понякога се чупи още щом я повдигнеш. Освен това може да оцвети това, което е до нея, и тогава виждаш кафяви петна по снимки, които с години са лежали опрени в нея.

Затова при изрезките още повече важи правилото: по-добре ги остави и направи скан или копие. Ако искаш да запазиш съдържанието, копие върху безкиселинна хартия често е по-трайно от оригинала.

Ако все пак трябва да отлепиш изрезка, например защото оцветява снимка, работи с шпатулата и никога с конец за зъби, защото той прорязва тънката хартия. Подпирай изрезката с лист хартия, докато я отлепяш, и веднага я сложи легнала в папка. Занапред не съхранявай изрезки директно до снимки.

Кога да спреш?

Спри веднага, ако забележиш някое от тези неща:

• Хартията от гърба на снимката остава залепена за страницата.
• Снимката започва да се извива или да се пречупва.
• От слоя с изображението се отронват люспици.
• Самата страница се къса или рони.
• Ядосваш се или започваш да бързаш.

Последното не е шега. Повечето щети стават в самия край, когато почти си готов и все пак дръпнеш леко.

Ако става дума за наистина незаменима снимка, за албум с голяма историческа стойност или за снимки, повредени от вода, потърси съвет от реставратор на хартия и фотографии. Той има инструменти и знания, с които у дома не можеш да се сравниш, и може да прецени дали изобщо е разумно снимката да се отлепя.

Ако снимката все пак се скъса

Случва се и на най-внимателния скрапър. Не се паникьосвай и не посягай към лепилото.

• Не използвай тиксо, дори така нареченото невидимо тиксо. То пожълтява, оставя лепило и при махане може да отнесе част от изображението.
• Не ламинирай снимката.
• Събери всички парченца заедно, с изображението нагоре, в безкиселинен хартиен плик или в джоб от полипропилен, полиетилен или полиестер.
• Сканирай парченцата възможно най-скоро, едно до друго и наредени колкото може по-плътно. След това с обработка на снимки често можеш да направиш скъсаното почти невидимо.

Поправения скан разпечатваш за албума или за рамка. Скъсания оригинал съхраняваш легнал и отделно. По-късно, ако искаш, реставратор може да го възстанови професионално.

След това

Съхранявай отлепените снимки легнали, в безкиселинни пликове или джобове от полипропилен, полиетилен или полиестер, и запиши от кой албум и от коя страница са. Ако искаш да ги сложиш отново в албум, използвай фотоъгълчета вместо лепило. Така никой повече няма да трябва да ги отлепя с конец за зъби.