Безкиселинна и без лигнин хартия: какво значи и кога е важно

Пише го на почти всяко пакетче хартия за скрапбукинг: acid-free, безкиселинна. Често пише и lignin-free, а понякога archival или photo safe. Звучи важно, но малко хора знаят какво точно означава. Тук ще прочетеш какво правят киселината и лигнинът с хартията и снимките ти, кои етикети казват нещо и за какво наистина си струва да се тревожиш.

Какво прави киселината в хартията

Хартията, също като водата, има pH. Под 7 е кисела, точно 7 е неутрална, а над 7 е алкална. Безкиселинната хартия има pH 7 или малко по-високо.

Киселата хартия бавно се разгражда. Влакната отслабват, хартията пожълтява и става чуплива, докато краищата ѝ не започнат да се ронят. Светлината, топлината и влагата ускоряват този процес.

За снимките това е още по-неприятно, защото киселината не остава в собствения си лист. Тя преминава във всичко, което се допира до нея, и това се нарича миграция на киселина. Затова снимка върху кисел фон може да промени цвета си или да се появят петна. Ефектът се вижда и при изрезка от вестник, стояла години наред между две страници: често на съседната хартия остава кафяв отпечатък.

Ако някога си разгръщал стар магнитен албум, знаеш резултата. Картонените листове, лепилото и пластмасата заедно отделят вещества, които пожълтяват снимките, оставят петна по гърба им и ги залепват здраво.

Лигнинът пожълтява хартията

Лигнинът е естествено вещество в дървесината, което държи влакната заедно, нещо като лепило в растението. Хартията от дървесна маса го съдържа, освен ако не бъде извлечен при производството.

Под въздействието на светлина, въздух, топлина и влага лигнинът се разпада. При това се образуват киселини и хартията пожълтява до кафяво. Вестникарската хартия е пълна с лигнин и вестник, оставен няколко дни на слънце на перваза, показва колко бързо може да стане това.

В Нидерландия се среща и думата houtvrij („без дървесина“). Тя не означава, че в хартията няма дърво, а че не е направена от механична дървесна маса. Влакната са химически освободени от по-голямата част от лигнина. Голяма част от обикновената бяла хартия за принтер е houtvrij.

Безкиселинна не е същото като без лигнин

Двата термина често се споменават на един дъх, но това са различни свойства.

• Безкиселинна: хартията е неутрална или леко алкална в момента, в който е произведена.
• Без лигнин: лигнинът е извлечен, така че по-късно от него да не се образуват нови киселини.

Хартията може да излезе от фабриката безкиселинна и все пак да съдържа лигнин. Тогава сега е неутрална, но с времето в нея пак се образуват киселини. Затова върху добрата хартия за скрапбукинг пишат и двата термина.

Освен това голяма част от безкиселинната хартия е буферирана. В нея има малък запас от калциев карбонат, вещество, подобно на тебешир, което улавя киселините, образувани по-късно или дошли отвън. За самата хартия такъв буфер е полезен. Когато става дума за снимки, при съмнение избирай материал, който е преминал PAT.

Има няколко изключения. Цианотипиите (синьо копие), отпечатъците dye transfer и материалите от животински произход, като кожа, пергамент, вълна и коприна, е по-добре да се съхраняват с небуферирана хартия. Алкалният буфер може да ги увреди.

Архивна и безопасна за снимки

„Архивна“ (archival) звучи официално, но като етикет на продукт това не е защитен термин и няма установен стандарт за него. При хартията на практика обикновено означава безкиселинна и без лигнин, понякога направена от памук вместо от дърво.

„Безопасна за снимки“ (photo safe) също не е защитен термин. Но има истински тест: Photographic Activity Test, накратко PAT, описан в международния стандарт ISO 18916. Той проверява дали даден материал реагира вредно със снимките. Ако на опаковката пише PAT, продуктът е тестван и е издържал теста. За киселинността или лигнина този тест не казва нищо.

Какво в албума ти трябва да е безкиселинно

Не всичко в албума ти е еднакво важно. Започни от това, което директно докосва снимката, и оттам продължи навън.

1. Фонът, върху който стои снимката, и подложката под нея, ако има такава.
2. Лепилото, тиксото или ъгълчетата за снимки, с които я закрепваш.
3. Отсрещната страница. В затворен албум листовете лежат един върху друг, така че кисела картичка вляво години наред докосва снимката вдясно.
4. Всичко останало на страницата, като embellishments, украсите по страницата ти. Те са по-малко критични, но все пак се допират до хартията ти.

Повечето хартия, която се продава специално за скрапбукъри, днес е безкиселинна, а често и без лигнин. Все пак погледни опаковката. Най-големият риск обикновено е в това, което добавяш сам: картички, касови бележки, изрезки от вестници, опаковки и друга хартия от вкъщи.

Не всяка книга трябва да издържи сто години. В junk journal със стари книжни страници, пакетчета от чай и парченца картон пожълтяването просто е част от чара. Докато не залепваш оригинални снимки или незаменими неща, не всичко трябва да е безкиселинно. Тогава работи с разпечатки, а оригиналите пази отделно.

Как да разпознаеш добрия материал

• Прочети етикета. Търси „безкиселинна“ и „без лигнин“ или acid-free и lignin-free. Ако пише само „безкиселинна“, не знаеш нищо за лигнина.
• Легнала осмица (знакът за безкрайност) в кръг означава, че хартията отговаря на ISO 9706, стандарта за трайна хартия.
• За всичко, което директно докосва снимка, PAT на опаковката е добър знак.
• Няма етикет? С химикалка за тестване на pH правиш малка чертичка и по цвета разбираш дали хартията е кисела. Кой цвят какво означава, пише на химикалката. Тествай на ръбче, което не се вижда, защото чертичката остава. Лигнин такава химикалка не измерва.

Внимавай с вестникарска хартия, кафяв картон от кашони, кутии за яйца, евтина опаковъчна хартия и стари книжни страници. Те често съдържат лигнин или киселина. Касовите бележки от термохартия имат друг проблем: текстът избледнява.

Кафявото не е автоматично лошо. Крафт хартията и крафт картонът за скрапбукъри често се правят безкиселинни и без лигнин. И тук етикетът е решаващ.

Какво да правиш с материал, който не е безкиселинен

Изрезка или картичка, която не е безкиселинна, не е задължително да остане извън албума ти. Има достатъчно начини да я включиш безопасно.

• Направи копие. Сканирай я и я разпечатай на добра хартия или направи цветно копие. Оригинала пази отделно, в кутия или папка.
• Изолирай я. Сложи я в джобче от полипропилен, полиетилен или полиестер, никога от PVC. Така няма да се допира до останалото.
• Сложи разделителен слой. Лист безкиселинна хартия без лигнин между две страници спира киселината. Така в архивите съхраняват и стари албуми с изрезки.
• Сложи снимката на подложка. Постави я върху подложка от безкиселинен cardstock, плътната едноцветна хартия, която използват скрапбукърите. Така между снимката и съмнителния фон има буфер.
• Използвай спрей за неутрализиране на киселината. Такъв спрей неутрализира киселината и оставя буфер. Лигнина не премахва, така че хартията пак ще промени цвета си, просто по-бавно. Първо тествай на ъгълче, защото някои мастила и цветове реагират на него.

При стар албум, който вече променя цвета си, тези трикове не стигат. Той изисква отделен подход, а при ценни или повредени неща понякога и реставратор.

Колко издържа безкиселинната хартия

Точен брой години никой не може да даде. Известните цифри са приблизителни оценки. Добрата безкиселинна, буферирана хартия може да издържи стотици години при добро съхранение. Като общо правило за трайна архивна хартия се приема буфер от около 2 процента калциев карбонат. Киселата хартия с много лигнин, напротив, може да пожълтее и да стане чуплива още в рамките на един човешки живот.

Мястото, където пазиш книгите си, е поне толкова важно, колкото хартията. Избери тъмно и сухо място с влажност на въздуха около 30 до 50 процента и температура около 21 градуса или по-ниска, която не се колебае силно. Затова таванът, мазето или гаражът не са добро място, както и шкафът до радиатора.

Един албум е толкова здрав, колкото е най-слабата му част. И най-хубавата хартия без лигнин не помага много, ако лепилото пожълтее или джобчетата са от PVC. Ако искаш да си сигурен, че спомените ти ще останат, сканирай и страниците си. Така винаги ще имаш копие, каквото и да стане с хартията.