Защо снимките пожълтяват и как да го предотвратиш

Изваждаш стара кутия от обувки и веднага го виждаш. Белите ръбове са пожълтели, небето е оранжево, а роклята на баба ти има странен розов оттенък. Това не е лош късмет и обикновено не е лоша снимка. Това е химия и голяма част от нея можеш да забавиш.

Какво става, когато една снимка променя цвета си

Снимката е повече от хартия с изображение. Върху хартията има тънък слой желатин, емулсията, и в него е изображението. Какво се обърква, зависи от това какво има в този слой.

При цветна снимка от фотолаборатория изображението е изградено от три багрила: циан, магента и жълто. Те бавно се разпадат, но не еднакво бързо. Ако едното изчезва по-бързо от другите две, цялата снимка получава цветен оттенък. Затова много снимки от 60-те и 70-те години са станали червени или оранжеви: синьо-зеленото багрило е намаляло най-много. Освен това останали вещества в самата емулсия могат да пожълтеят, което се вижда най-вече в бялото и по ръбовете.

При черно-белите снимки изображението е от сребро. Среброто реагира с киселини и изпарения от картон, лепило и въздуха, точно както сребърната лъжица потъмнява. Тогава изображението става жълтеникавокафяво и по-бледо, а понякога по ръбовете се вижда метален блясък. Много стари отпечатъци от XIX век, като албуминовите, често пожълтяват и сами по себе си, между другото защото белтъкът в слоя променя цвета си.

После идват хартията и картонът около снимката. Хартия от дървесна маса, от която не е премахнат лигнинът, се вкисва, пожълтява и става чуплива. Тази киселина се предава на всичко, което е допряно до нея. Архивистите наричат това бавен огън: не го виждаш да гори, но той продължава.

Четирите големи виновници

Почти цялото това разрушаване се ускорява от четири неща. Не можеш да го спреш напълно, защото обезцветяването е химична реакция, която винаги продължава малко. Но можеш доста да го забавиш.

• Светлина. UV лъчите от дневната светлина и луминесцентните лампи разграждат багрилата, но и обикновената видима светлина участва. Колкото по-ярка и по-дълга, толкова по-бързо става. Снимката на перваза на прозореца обикновено избледнява първа.
• Киселини. Идват от кисела хартия и картон, някои лепила, тиксо и евтини пластмасови джобчета от PVC. Лепящите страници на старомодните „магнитни“ албуми са прочути с това: картонът, лепилото и пластмасата заедно отделят изпарения, които увреждат цветовете и оставят петна на гърба.
• Топлина. Всяка химична реакция върви по-бързо, когато е по-топло. Таванът, който се нагорещява през лятото, ускорява разрушаването година след година.
• Влага. Влажният въздух ускорява разпадането на багрилата и среброто, кара желатина да залепва за стъкло и пластмаса и дава шанс на плесента. Твърде сухо също не е добре, защото снимките се извиват, а хартията става чуплива. Най-вредни са бързите промени.

Полезен ориентир за снимки е влажност на въздуха между около 30 и 50 процента и температура не повече от около 21 градуса. Шкаф в обикновена отоплявана всекидневна често е достатъчно близо до това. Таван, барака, гараж или влажно мазе – не. Повече за най-доброто място за твоите албуми и кутии има в статията ни за съхранението на скрапбуци.

Защо един отпечатък пожълтява по-бързо от друг

Две снимки от една и съща година след трийсет години може да изглеждат съвсем различно. Обикновено причината е една от тези:

1. Видът отпечатък. Цветните снимки са по-уязвими от добре обработените черно-бели. Моменталните снимки като полароидите често са особено чувствителни към светлина и топлина.
2. Мастилото на принтера. Домашните разпечатки с мастило на основата на багрила (dye) избледняват по-бързо от тези с пигментно мастило, особено ако стоят незащитени на въздух.
3. Обработката. Ако снимката не е добре изплакната в лабораторията, остават химикали, които по-късно избиват в жълто или кафяво.
4. Къде е стояла или висяла. Снимка, стояла в тъмна кутия, издържа много по-дълго от снимка, стояла години на слънце. Често разликата се вижда в рамките на една снимка: ивицата под рамката е още свежа, а останалото е избледняло.
5. До какво е била допряна. Изрезка от вестник до нея, кисела картонена страница от албум или тиксо на гърба оставят следи. Понякога се вижда петно точно във формата на изрезката.
6. Как е била държана. Пръстите оставят мазнина и киселина върху лицевата страна и след години това се вижда. Хващай снимките за ръбовете, с чисти и сухи ръце.

Какво още можеш да направиш за обезцветените снимки

Вкъщи не можеш да върнеш пожълтял или избледнял отпечатък такъв, какъвто е бил. Изчезналото багрило не се връща. Но можеш да направиш така, че увреждането да спре дотук.

• Махни снимката от всичко, което я уврежда: кисели страници от албуми, тиксо, ластици, кламери и PVC джобчета. Ако е залепнала, не я дърпай. За това е статията ни как безопасно да отлепиш залепнали снимки.
• Съхранявай я на тъмно, хладно и сухо, в джобче от полипропилен, полиестер или полиетилен, в безкиселинна кутия.
• Не я обработвай сам с вода, белина или почистващи препарати и не я ламинирай. Тиксото върху скъсано място с времето само увеличава щетите.
• Не изхвърляй негативите. Често са стояли на тъмно и са се запазили по-добре от отпечатъка. От негатив можеш да поръчаш нов отпечатък или сканиране.
• Ако снимката е много ценна или е залепнала за стъкло или пластмаса, първо потърси съвет от реставратор на фотографии.

Снимки в рамка, без да се увреждат

Снимката на стената получава светлина всеки ден. Затова музеите често окачват копие, а оригинала пазят на тъмно. Ти също можеш да го направиш: поръчай хубав нов отпечатък на най-любимата си стара снимка и сложи него в рамка.

Ако все пак искаш да сложиш в рамка оригинала, обърни внимание на следното:

• Използвай паспарту от безкиселинен картон, най-добре памучен. Така снимката не докосва стъклото и желатинът не може да залепне за него.
• Закрепи снимката за картона с фотоъгълчета или безкиселинна ленена лента, никога с лепило или тиксо върху самата снимка.
• Смени тънкия картонен гръб на евтина рамка с безкиселинен картон. Такива гърбове често са от кисел картон от дървесна маса.
• Избери стъкло с UV филтър. То спира част от вредната светлина, но не прави снимката неуязвима.
• Не я окачвай на слънце, над радиатор или печка, в банята или кухнята и по-добре не на студена външна стена.
• Редувай. Снимка, която виси няколко месеца, а после стои известно време на тъмно, издържа по-дълго.

Дигитална реставрация като последна мярка

Ако снимката наистина е избледняла, дигиталната реставрация често е единственият начин отново да видиш оригиналните цветове. Докато е останало нещо от всяко багрило, в отпечатъка обикновено има повече информация, отколкото виждаш с просто око.

1. Сканирай снимката, преди да направиш каквото и да е друго, с висока резолюция, често 600 dpi за обикновен отпечатък. Малките снимки сканирай с по-висока.
2. Запази този първи скан необработен, във формат без загуба на качество, например TIFF. Това е твоят дигитален оригинал.
3. Винаги работи върху копие. Много програми за сканиране имат опция за възстановяване на избледнели цветове, а в програма за обработка на снимки можеш да настройваш цветовите канали поотделно. Така при почервеняла снимка махаш червения оттенък и връщаш синьо-зеленото.
4. Поръчай нов отпечатък на възстановената версия за албума или стената. Оригиналът остава на сигурно място в кутията.

Такъв скан е и резервно копие на изображението такова, каквото е сега, и точно за това е рафтът в Scrappd.

Не е нужно да оправиш всичко за един следобед. Започни със снимките, които означават най-много за теб, махни ги от слънцето и от киселия картон и ги сканирай. Тогава най-важното вече е запазено.