Как се ражда колажът: от Пикасо и Брак до Хана Хьох

Когато в журнала си залепиш една върху друга лентичка вестник, касова бележка и цвете от списание, правиш нещо, което преди малко повече от сто години е било истинска малка революция. Днес колажът е толкова обикновен, че забравяме, че някой някога го е направил за първи път. Историята му е изненадващо интересна и ти дава няколко полезни идеи за собствените ти страници.

Откъде идва думата

„Колаж“ идва от френски. Глаголът coller означава „лепя“, а colle е „лепило“. Самата дума значи просто: нещо залепено.

Художниците, които правят техниката известна, първо използват друг термин: papier collé, „залепена хартия“. Едва по-късно „колаж“ става общото название за всичко, което лепиш върху основа, независимо дали е хартия, плат, снимки или малки предмети. Ако творбата ясно излиза в пространството, по-скоро се говори за асамблаж.

Сюрреалистът Макс Ернст по-късно сухо отбелязва, че не лепилото прави колажа. В това има нещо вярно. Работата не е в лепенето, а в това, което се случва, когато сложиш едно до друго неща, които не си пасват.

Режело и лепило се е от векове

Пикасо и Брак често са наричани изобретателите на колажа, но изрязването и лепенето са много по-стари. Японски калиграфи още около XII век пишат стиховете си върху листове, сглобени от скъсана и оцветена хартия, понякога със злато и сребро. В Китай се развива изкуството на изрязването от хартия.

В Европа хората векове наред лепят какво ли не в албуми. През XVIII век англичанката Мери Дилейни на седемдесет и две години започва да прави ботанически „мозайки“ от мънички парченца цветна хартия. Създава близо хиляда. През XIX век викторианските дами изрязват снимки и ги лепят в рисувани декори, десетилетия преди кубистите. А валентинките, албумите за изрезки и албумите за спомени са пълни с изрязани картинки.

Това, че дълго всичко това се смята за домашно занимание, а не за изкуство, ще стане дума и по-нататък.

Papier collé при Пикасо и Брак

През 1912 г. в живописта се случва нещо. Пабло Пикасо и Жорж Брак тогава работят в тясно сътрудничество върху кубизма – начин на рисуване, който разлага предметите на плоскости и ги показва едновременно от няколко страни.

През пролетта на 1912 г. Пикасо прави малък натюрморт, в който залепва парче мушама с отпечатан плетеж на ратанова седалка за стол. Около овалното платно поставя въже като рамка. Истинско парче реалност насред картина: това е нещо ново.

По-късно същата година Брак вижда в магазин тапет, който имитира дърво. Купува ролка, изрязва парчета и ги залепва върху рисунка с въглен на фруктиера и чаша. Това се смята за първото papier collé. Пикасо веднага се въодушевява. През следващите месеци двамата правят десетки такива творби с вестникарски страници, етикети, ноти, цигарена хартия и карти за игра.

Защо това е толкова особено? Художникът винаги е подражавал на реалността с боя. Сега върху платното има истинско парче вестник, с истински букви. Вестникарската хартия е едновременно плоскост в композицията, петно сиво, и препратка към новините от деня. Играта между това какво е нещо и какво изобразява превръща колажа в сериозна форма на изкуство.

Дада: рязането като протест

По време на Първата световна война в Цюрих се събира група художници, които искат да осмеят войната, буржоазния ред и самото изкуство. Наричат се Дада. Всичко започва през 1916 г. в кабаре „Волтер“. Ханс Арп оставя случайността да участва: пуска парченца хартия и ги залепва там, където паднат.

Дада бързо стига до Берлин и там колажът става по-остър. Художниците изрязват снимки от вестници и списания и ги поставят в нова, често горчива връзка. Наричат това фотомонтаж. Берлинските дадаисти не се смятат за художници, а за монтажисти: хора, които сглобяват онова, което вече съществува.

Хана Хьох: ножицата като остър нож

Най-известната жена в този кръг е Хана Хьох (1889–1978). Заедно с Раул Хаусман тя развива фотомонтажа и се смята за един от неговите изобретатели.

Най-известната ѝ творба има заглавие, което само по себе си е колаж: Schnitt mit dem Küchenmesser Dada durch die letzte Weimarer Bierbauchkulturepoche Deutschlands, горе-долу „Разрез с кухненския нож на Дада през последната ваймарска бирено-коремна културна епоха на Германия“. Това е голяма, наситена творба, пълна с изрязани глави на политици, военни и художници, а между тях машини, тълпи и отделни букви.

Прави впечатление кухненският нож. Хьох съзнателно използва домашен образ, а години наред работи в издателство, където прави модели за ръкоделие за женски списания. Тя изрязва от женски списания, модни картинки и шевици и ги поставя до образи на власт и техника. Така показва как медиите изобразяват жените и поставя под въпрос новата жена на двайсетте години. Въпреки таланта си в Дада тя получава по-малко признание от колегите си мъже.

Курт Швитерс и Merz

В Хановер Курт Швитерс (1887–1948) работи по свой начин. Той събира това, което другите изхвърлят: трамвайни билети, етикети, парчета картон, връв, конци, копчета, опаковки. От тях прави колажи, изградени спокойно и грижливо, по-скоро поетични, отколкото агресивни.

Нарича работата си Merz. Думата идва от изрязана реклама на банка, в която от думата Kommerz е останало само това парченце. За Швитерс Merz става повече от име. То означава цял начин на работа: всичко може да бъде материал, а художникът му дава ново място.

Той стига все по-далеч. В дома си в Хановер години наред изгражда Merzbau – колаж, който прераства в пространство, през което можеш да минеш. То е унищожено през Втората световна война и е известно само от снимки и реконструкции.

Ако правиш junk journal от бележки и опаковки, си по-близо до Швитерс, отколкото може би си мислиш.

Femmage: жените и традицията на колажа

През седемдесетте години две американски художнички, Мириам Шапиро и Мелиса Майер, отново се вглеждат в тази история. Питат се защо колажът започва да се смята за изкуство едва когато го прави Пикасо. Жените са изрязвали, лепили, бродирали, събирали и шили от векове. Правели са юргани от остатъци плат, албуми за изрезки, албуми, валентинки и украсени кутии.

Шапиро и Майер дават име на тази практика: femmage. Съчетание от femme, „жена“, и окончанието на collage и montage. Описват я в есе в края на седемдесетте години. Femmage съчетава хартия и образ с домашни материали като плат, дантела, копчета и бодове и превръща всекидневието едновременно в тема и в начин на работа.

Силата на тяхната идея е в това, че поставя скрапърката, жената, която шие юргани, и жената с албума за изрезки в една линия с големите имена. Разликата никога не е била в техниката, а в това на кого е било позволено да прави изкуство.

От творба на изкуството до журнал

След Втората световна война колажът се използва навсякъде: в попарта, в мейл арта, в книжните илюстрации и в рекламата. С компютъра „изрежи“ и „постави“ влизат като думи във всяко меню. В същото време ръчно правеният колаж продължава да съществува, в изкуството и извън него.

Art journal и junk journal са преки наследници на всички тези течения. Работиш с намерени материали, трупаш слоеве, оставяш ръбовете видими, съчетаваш образ и текст. Само че всичко това не виси на стената в музей, а е в книга, която разгръщаш.

Какво можеш да научиш от тези художници

• Използвай истински неща. Билетче, парче тапет или плик разказват повече от тяхна картинка. Парчето мушама на Пикасо работи, защото е истинско.
• Сложи противоположности една до друга. Хьох съчетава домашното с политическото, мекото с твърдото и точно това прави творбите ѝ силни. Модна картинка до влаков билет вече разказва история.
• Погледни отпадъците си. Швитерс показва, че изхвърленият материал има изразителна сила. Пази кутийка за бележки, етикети и опаковки с красиви букви.
• Остави ръбовете видими. Скъсаните и грубо изрязаните ръбове показват, че нещо е залепено, и точно в това е чарът.
• Използвай думите като образ. При кубистите отделните букви и парченцата вестник са сиви плоскости и едновременно текст. Няколко изрязани думи могат да бъдат твоят журналинг.
• Мисли за контекста. Един образ променя значението си според това, което стои до него. Първо размествай, после лепи.
• Приеми сериозно собствената си традиция. Това, което правиш на масата с ножица и лепило, жените правят от векове. Това не е бърникане, а занаят.

Утре сложи едно до друго три неща, които нямат нищо общо помежду си: етикет, снимка, дума от вестник. Размествай, докато не се случи нещо. Така е започнало и през 1912 г.