От commonplace book до поезиалбум: предшествениците на скрапбука

Скрапбукът, какъвто го познаваме днес, с хартия 30,5 × 30,5 см и кутия, пълна с embellishments, е млад. Идеята зад него е на векове: празна книга, която пълниш с онова, което искаш да запомниш. Ако разлистиш историята назад, срещаш цяло семейство от книги за събиране. Някои още стоят в архивите, а една вероятно е на тавана у майка ти.

Commonplace book: книга, пълна с прочетена мъдрост

Commonplace book е лична тетрадка, в която събираш онова, което срещаш някъде и искаш да запазиш. Цитати от книги, поговорки, стихове, рецепти, писма, бележки, понякога таблица или сметка. Името идва от класическата реторика, в която „общите места“ били постоянните теми, под които подреждаш аргументите и примерите си.

Разликата с дневника е важна. Дневникът върви по дати и е за теб самия. Commonplace book е подреден по теми и е за това, което внасяш отвън: любов, вяра, политика, здраве или каквито заглавия сам измислиш. Той е инструмент, за да запомниш и после да намериш.

Навикът е на векове и става особено популярен от Ренесанса насам. В Англия и другаде студенти, учени и читатели, които искали да запазят много, водели такава книга. Някои я водели цял живот. Философът Джон Лок дори описал собствен метод за подреждане и индексиране на такава книга, за да можеш да намериш цитат и години по-късно.

По-късно в тях влезли и изрезки, рисунки и изсушени цветя. Оттам линията към скрапбука започва да се вижда. Който днес води journal с хубави изречения от книги, всъщност прави точно същото.

Album amicorum: приятелство на хартия

Втората опорна точка е album amicorum – на латински „книга на приятелите“. На немски се нарича Stammbuch, а на старонидерландски също vriendenboek или vrundboeck.

Обичаят се появил около средата на XVI век, най-вероятно в университета във Витенберг, града на Лутер. Студентите молели преподавателите и състудентите си за подпис, цитат или поговорка в книгата си. Отначало това ставало на празните страници на Библия или печатна книга. Издателите видели търсенето и започнали да печатат книги с допълнителни празни страници, а после и малки книжки само с празни листове.

Всеки запис имал постоянни части. Поздрав, стихотворение или цитат, място и дата, лично мото и името на пишещия, често с факултета и родния му град. Много записи завършвали с формула, която означавала нещо като: написах това, за да мислиш за мен.

Нещо, което често прави впечатление: текстът обикновено бил вдясно, а вляво имало място за картина. Нарисуван семеен герб, рисунка с перо, изрязана фигурка, по-късно и залепени картинки. Който не можел да рисува, през XVIII век можел да купи предварително отпечатани листчета с гравюра на университетски град или сцена от студентския живот. В по-късните албуми се появили и бродирани бордюри, кичури коса и пресовани цветя.

Студентите пътували от университет на университет и носели албума си със себе си. Така той станал повече от спомен. Подпис на известен професор действал като препоръка в следващия университет – нещо като списък с референции, преди да съществува такова нещо.

Обичаят бил особено силен в немскоезичните земи, Нидерландия и Скандинавия. И в Нидерландия са запазени alba amicorum от XVI век, със записи на нидерландски, френски и латински. Кралската библиотека в Хага пази голяма колекция от тях.

От книга на приятелите до поезиалбум

В края на XVII век обичаят отслабнал, но се върнал през XVIII и XIX век, вече и сред гражданите и сред жените. Модерни станали отделни листове в кутия, за да могат няколко приятели да пишат едновременно. През XIX век книгата на приятелите все по-често станала нещо за млади жени, а по-късно и за момичета.

Оттам идва поезиалбумът (на нидерландски poesiealbum). Името, както често се разказва, е весело недоразумение. Първите книжки дошли от Германия и на корицата им пишело Poesie – „поезия“ на немски. В Нидерландия го произнасяли с „у“, както в poes („котка“), и така името останало.

Моделът може би ти е познат. Дете, обикновено момиче в училищна възраст, дава албума си на роднини, приятелки и на госпожата. Вдясно идва стихче, често преписано от друг албум, с подпис като „за спомен от твоята приятелка“. Вляво се залепва картинка и буквите се украсяват.

И поезиалбумът разказва за своето време. През XIX век четеш най-вече наставления да живееш добродетелно и богобоязливо. Можела да се промъкне и политика, както в германските албуми от 30-те и 40-те години. По-късно тонът станал по-свободен и игрив.

Лъскави картинки и викториански албуми за залепване

Картинката за албума има своя история. През XIX век цветната литография позволила евтино да се печатат ярки картинки. Ангелчета, цветя, деца, животни, птици, пеперуди. Печатали ги на листове и ги щанцовали релефно, за да се отделят лесно. В Нидерландия ги наричат glansplaatjes или poesieplaatjes, в Германия Glanzbilder или Oblaten, в Дания glansbilleder.

Викторианските дами и деца ги събирали в албуми за залепване, заедно с рекламни картички, поздравителни картички, изрезки от вестници и списания, стихове и рецепти. Такъв албум е много близо до това, което днес наричаме скрапбукинг: не само писане, а изрязване, подреждане и лепене. С появата на фотографията в тях се появили и снимки – първо в книгите на приятелите, а после и в отделни албуми.

Лепенето тогава било мъка с гърне лепило и четка. Затова Марк Твен, запален изрязвач, патентовал албум с лепило, което вече било нанесено на страницата и трябвало само да се навлажни. Албумът имал търговски успех.

Grangerizing: книга, която излиза от кориците си

Малко забравено разклонение е grangerizing, наричано още допълнително илюстриране. Кръстено е на Джеймс Грейнджър, английски свещеник, който през XVIII век издал биографична история на Англия. Читателите сами започнали да търсят портрети на описаните личности и да ги вмъкват в книгата.

Колекционерите го превърнали в спорт. Купували щампи, портрети и гравюри, понякога ги изрязвали от други книги и подвързвали книгата наново с целия допълнителен материал. Така книга в един том можела да нарасне до поредица от дебели томове. Затова сред любителите на книги практиката имала лошо име: заради една обогатена книга понякога унищожавали други.

Принципът е познат на всеки скрапбукър. Вземаш нещо, което вече съществува, и го правиш свое, като добавяш картини и хартия. Altered book – съществуваща книга, която облепяш и изрисуваш, докато стане твой собствен journal – е негов съвременен братовчед.

Защо тези книги са толкова ценни днес

Това, което някога е било личен спомен, днес е източник за историците. Един album amicorum показва кой кого е познавал, къде и кога. С него можеш да проследиш пътуването на студент из Европа и да видиш кои професори е посетил.

Книгите показват почерци от всякакви времена и как хората са изписвали името си, когато не е ставало дума за официален документ. Показват кои поети и поговорки са били на мода, какво е било важно за хората и как са мислили за приятелството. От забранени студентски общества понякога са останали следи главно в такива албуми, понякога с тайнопис.

Същото важи в по-малък мащаб за поезиалбумите и албумите за залепване. Те показват какви стихчета децата са си пишели, какви картинки е имало в продажба и какво се е смятало за нормално в дадено време. Затова музеите и архивите ги събират и ги пазят по възможност цели, защото и редът, и съставът разказват нещо.

Какво да вземеш от тях за своята книга

Хубавото на тези предшественици е, че показват колко малко всъщност се е променило. Хората винаги са искали да задържат онова, което ги е докоснало, и да го споделят с тези, които обичат.

• Записвай кой, къде и кога. Това, което за теб е очевидно, след сто години ще е първото, което някой иска да знае.
• Остави и другите да пишат в книгата ти. Страница за гостенска книга на рожден ден е album amicorum в малък мащаб.
• Събирай и думи. Страница с изречения от книги, които са те докоснали, е commonplace book.
• Пази добре собствения си стар поезиалбум: на сухо, на тъмно и не в затворен найлонов плик или PVC джоб.

Който някога е написал стихче в чужд поезиалбум, стои в дълга редица. Тя започва от един студент във Витенберг, който помолил професора си за поговорка.