Как да запазиш отпечатаните снимки за десетилетия напред

Вкъщи снимките рядко се губят изведнъж. Обикновено това става бавно, година след година, в кутия от обувки на тавана, с ластик около тях или в кафяв плик. С няколко добри решения за материалите и мястото ще запазиш отпечатаните снимки красиви десетилетия наред. Не ти трябва музейно хранилище. Трябват ти добра кутия, подходящите джобчета и спокойно кътче вкъщи.

Какво уврежда снимките

Топлината, влагата и светлината си казват думата, но има значение и материалът, в който стоят снимките. Обикновеният картон, кафявите пликове и вестникарската хартия съдържат киселини и лигнин, вещество от дървесината, което с времето прави хартията жълта и чуплива. Тези вещества бавно преминават върху снимките.

Пластмасата може да е също толкова вредна. Меките джобчета от PVC съдържат пластификатори, които с времето се отделят, и снимките може да променят цвета си или да залепнат. Лепилото, тиксото и самозалепващите се страници на албуми също отделят вещества, които увреждат снимките.

Не се доверявай само на думата „безкиселинен“

По опаковките пише „безкиселинен“, „безопасен за снимки“ и „архивно качество“. Това не са защитени понятия. Освен това „безкиселинен“ не е същото като „без лигнин“: хартията може да е едното, без да е другото. Затова провери дали са посочени и двете.

Ако искаш повече сигурност, търси PAT, Photographic Activity Test. Този международен тест (ISO 18916) проверява дали даден материал реагира химически със снимките. Продукт, който е преминал теста, можеш да смяташ за безопасен за снимки. При хартията и кутиите понякога ще срещнеш и стандарти: ISO 9706 за трайна хартия и ISO 16245 за кутии и папки за хартиени документи. Те се отнасят до хартията. За снимките PAT е най-важното допълнение.

Кутии и пликове, които вършат работа

За обикновен семеен архив стигат няколко добри основни неща.

• Здрава архивна кутия от безкиселинен картон без лигнин. Избери затворена кутия, без дръжки, дупки или вентилационни отвори, за да не влизат прах и светлина. Има ги например във формат A4 и A3.
• Кутии за снимки по размера на отпечатъците, например за 10 × 15 см, които можеш да разделиш с картонени разделители или индексни картички. Напиши на всеки разделител годината, месеца и темата и после ще намираш всичко лесно.
• Пликове или папки от безкиселинна хартия за отделни и ценни снимки.

Предпочитай картонена кутия пред пластмасова кутия за съхранение. И се погрижи джобчетата и папките да влизат точно в кутията, за да не се местят.

Коя пластмаса е безопасна

Три вида пластмаса са подходящи за дългосрочно съхранение на снимки: полипропилен (PP), полиестер (познат и като Mylar) и полиетилен (PE). PVC, наричан още винил, го подмини. Ако не пише от какво е направено едно джобче, не го взимай.

Пластмасата има едно слабо място: при висока влажност, над около 60 процента, снимките може да залепнат за нея. Ако снимките ти стоят на място, където понякога става влажно, по-добре избери хартиени пликове. Снимките, които сам си отпечатал на мастиленоструен принтер, остави първо да съхнат цяло денонощие, преди да ги сложиш в джобче.

За джобчетата и папките за снимки в албумите има повече в отделна статия.

Най-доброто място вкъщи

Снимките обичат хладно, сухо, тъмно и най-вече стабилно място. Архивите се ориентират към влажност между около 30 и 50 процента и температура до около 21 градуса. По-хладно е по-добре, стига да не става влажно. По-важно от точното число е стойностите да не се променят постоянно. С обикновен хигрометър ще видиш колко е влажно на дадено място.

Къде е по-добре да не държиш снимки:

• на тавана, където лятото е горещо, а зимата студено
• в мазето или под пода, където има опасност от влага, мухъл и течове
• в гаража, бараката или склад под наем, заради температурните промени и вредителите
• на перваза на прозореца или другаде на слънце, където цветовете избледняват
• над или до радиатора, а по възможност и не до студена външна стена
• в току-що боядисана стая или в чисто нов шкаф, заради изпаренията от боя, лепило и строителни материали

Обикновено най-добре е шкаф в отоплявана дневна или спалня. Не слагай кутиите на пода, за да останат сухи, ако случайно се разлее вода.

Легнали или изправени

И двете стават, стига снимките да са добре подпрени. Изправени се държат чудесно в кутия, която е точно толкова пълна, колкото трябва, със здрави разделители между тях, за да не се накривят и да не се изкривят. В полупразна кутия снимките падат и се огъват. Тогава по-добре ги сложи легнали.

Големите отпечатъци, снимките на стар, чуплив картон и всичко, което вече е малко крехко, винаги пази легнало. Големите и тежки албуми и скрапбуци също е по-добре да стоят легнали, в собствена кутия или на рафт.

Какво да слагаш между тях

Най-добре е всяка ценна снимка да има собствено джобче или плик. Ако пазиш отпечатъците на купчина, слагай между тях неутрален разделителен лист, например безкиселинна тишу хартия. Така няма триене и драскотини, особено при матовите отпечатъци с чувствителна повърхност.

При старите снимки внимавай за още нещо. Голяма част от безкиселинната хартия е буферирана с калциев карбонат, за да неутрализира киселините. За повечето съвременни отпечатъци това е чудесно, но ранните снимки, старите цветни отпечатъци и цианотипиите може да пострадат точно от това. За тях избери небуферирана хартия с неутрално pH или джобче от полиестер или полипропилен.

Какво няма място между тях: вестникарска хартия, обикновена хартия за принтер, бележки с тиксо, ластици, кламери и телчета.

Стари отделни снимки

Най-безопасно е всяка стара отделна снимка да има собствено джобче от полипропилен или полиестер или плик от небуферирана хартия, в затворена архивна кутия. Остави ги в реда, в който си ги намерил. Може да изглежда случаен, но често е означавал нещо за човека, който ги е пазил.

Взимай старите снимки само когато е нужно, с чисти, сухи ръце и за ръбовете. Пръстите оставят мазнина и киселини по повърхността на изображението, затова не пипай лицевата страна. Подпирай цялата снимка и не я вдигай за единия ъгъл. Снимка, която е навита или сгъната, никога не изправяй насила.

Ако снимките са залепени в стар албум, засега ги остави там. За това има две други статии в този блог. Ако искаш да закачиш стара снимка на стената, сложи в рамка копие, а оригинала пази в кутията.

Негативите след сканиране

Не изхвърляй негативите, дори когато всичко е сканирано. Един негатив често съдържа повече детайли, отколкото улавя първото сканиране, а с по-добър скенер или нов отпечатък по-късно можеш да извлечеш още повече.

Пази ги в листове или джобчета за негативи от полипропилен, полиетилен или полиестер, като всяка лента е в отделно гнездо. Старият плик от фотостудиото обикновено не е направен за това. Напиши на листа за кой филм, коя година и каква тема става дума и му дай същия номер като на съответните сканирания и отпечатъци. Негативите трябва да стоят на същото място като снимките: хладно, сухо и тъмно.

Как безопасно да пишеш на гърба

Едно име и една година на гърба правят снимката много по-ценна за следващото поколение. Използвай мек молив, например B или 2B, и натискай леко. Пиши в края или в ъгъла, а не в средата на гърба, защото там натискът лесно минава към лицевата страна. Сложи снимката с изображението надолу върху чиста, гладка повърхност.

Не използвай химикалка, заради натиска, нито флумастер или перманентен маркер върху самата снимка. Мастилото може да избие или да се отпечата върху снимката отдолу. Ако отпечатъкът ти има гладък, малко пластмасов гръб, по който моливът не хваща добре, пиши върху джобчето, плика или картичка към снимката. Ако все пак искаш да пишеш върху самата снимка, вземи писалка, която е изрично предназначена за снимки, и остави мастилото да изсъхне добре. Перманентен маркер използвай само отвън върху джобчетата и папките.

Чести грешки

• Да залепиш скъсано място с тиксо или да ламинираш снимка. И двете променят цвета на снимката и може да повредят слоя с изображението.
• Да закачиш единствения оригинал в рамка на слънце.
• Да оставиш мокри снимки една върху друга. Колкото се може по-бързо ги сложи с изображението нагоре в хладно, проветриво помещение и не слагай нищо върху мократа повърхност.
• Да сложиш всичко „за малко“ в кутия на тавана, където после стои с години.

Не е нужно да подредиш всичко за един уикенд. Започни със снимките, които са ти най-скъпи, дай им добро джобче и добра кутия и ги сложи на спокойно място. Останалото ще дойде от само себе си.