Как да избереш тефтер, през който мастилото не минава

Пишеш първата страница на новия си журнал с най-хубавата си писалка. Обръщаш листа и там е всичко още веднъж, огледално. Който работи с писалка, маркери или малко боя, познава това. Добрата новина: в повечето случаи можеш да го избегнеш, ако знаеш на какво да обърнеш внимание и ако тестваш, преди да започнеш.

Три проблема, които си приличат

Скрапърите и хората, които водят журнали, често ги слагат под общ знаменател, но това са три различни неща. Полезно е да ги различаваш, защото решението е различно.

• Прозиране (на английски ghosting или show-through): виждаш текста от другата страна като сянка през хартията. Мастилото не е минало през листа, хартията просто е малко тънка или леко прозрачна. Често можеш спокойно да пишеш върху нея.
• Попиване отзад (bleed-through): мастилото наистина е минало през хартията и се вижда като петънца или линии на гърба. Понякога дори на страницата под нея. Тогава гърбът на практика вече не става за използване.
• Разливане (feathering): мастилото пълзи по влакната на хартията и линиите ти стават мъхести, вместо да са ясни. Това става отпред, дори когато нищо не минава отзад.

И има още едно, буквално отпечатване: с твърд химикал и силен натиск оставяш релеф в следващите листове. Най-бързо помага картонче или отделен лист под страницата, на която пишеш.

На какво да обърнеш внимание при хартията

Първото, което всички гледат, е теглото на хартията, наричано още грамаж: теглото в грамове на квадратен метър. Много известни тефтери са около 70 до 80 g/m², някои стигат до 90 или 100 g/m². По-дебелата хартия прозира по-малко. Често повтаряно правило срещу прозирането е 90 g/m² или повече, но това си остава ориентир.

Но грамажът не е всичко. Хората с опит в журналите често забелязват, че тънка хартия понякога се справя по-добре от дебела. Разликата е в проклейката и обработката. Добре проклеената или леко покрита хартия оставя мастилото отгоре, вместо да го попие. Така линиите са ясни и почти нищо не минава отзад, дори при малко тегло. Тънката японска хартия за планери и тефтери често се дава за пример: тънка като папиросена, а пак се справя с много писалки. Това обаче зависи от вида хартия и изпълнението, затова я тествай.

Обърни внимание и на цвета. На кремава или леко неравномерно бяла хартия сенките се забелязват по-малко, отколкото на ярко бяла. А ако сканираш всичко, прозирането на скана често се вижда по-силно, отколкото на живо.

Хартия за писалка, маркери и акварел

Коя хартия е добра, зависи от това какво правиш с нея. Няма тефтер, който да издържа на всичко.

За писалка ти трябва гладка, добре проклеена хартия. Най-трудни са мокрото мастило и широкият писец; с тънък писец и по-сухо мастило ще се справиш на повече видове хартия. Тъмното мастило прозира най-много. Гел химикалките и химикалките обикновено почти не минават отзад, макар че силният натиск може да остави отпечатък.

С маркерите е друго. Текст маркерите и brush pens на водна основа бързо минават през тънка хартия за планери. Алкохолните маркери минават през почти всяка обикновена тефтерна хартия. Винаги слагай лист отдолу и приеми, че гърбът е загубен, или избери специална хартия за маркери или плътен картон (дебела, твърда хартия).

Тук спада и мастилото за печати. Тънкото мастило на водна основа, т.нар. dye мастила, лесно минава през хартията. Пигментното мастило остава повече отгоре и на тънка хартия обикновено създава по-малко проблеми.

Акварелът е най-трудният. Обикновената тефтерна хартия се набръчква и боята минава. За малък акцент от време на време можеш да рисуваш само от едната страна и да оставиш гърба празен. Ако наистина искаш да рисуваш в журнала си, избери скицник с хартия за mixed media или акварел. Тя е много по-тежка; истинската акварелна хартия обикновено е от 200 до 300 g/m².

Лежи ли равно? Подвързия и формат

На тефтер, който постоянно се затваря, не се пише приятно. Особено около средата на разтвора, където при седмичен преглед няколко дни изчезват в гръбчето.

Ето най-разпространените подвързии:

• Шита (книжни тела, зашити с конец): след известно време често лежи добре равно и е здрава.
• Лепена: по-евтина, но често се връща и може да се разлепи, ако често се отваря и затваря.
• Спирала или пръстени: лежи напълно равно и може да се прегъне на две. Но пръстените пречат, когато пишеш от лявата страна.
• Система със свободни листове или traveler's notebook: сам избираш хартията и я сменяш, ако не ти харесва. Удобно е, ако работиш с различни писалки и техники.

Направи пробата в магазина. Отвори тефтера по средата и го пусни. Остава ли отворен и можеш ли без усилие да пишеш чак до сгъвката? Отвори и затвори корицата няколко пъти и усети дали гръбчето е здраво.

За формата: A5 е удобна златна среда за много хора, които водят журнали, достатъчно голям, за да работиш в него, и достатъчно малък, за да го носиш със себе си. Колкото повече лепиш в него, толкова по-дебел става тефтерът. Тогава системата със свободни листове дава повече място, защото можеш да вадиш листове.

Как да тестваш хартията, преди да започнеш

Винаги тествай, преди да започнеш първата си истинска страница. Ето как:

1. Вземи последната страница или последния лист от тефтера си.
2. С всяка писалка, маркер и печат, които искаш да използваш, направи по една черта, една дума и едно малко запълнено квадратче. Напиши до тях името.
3. Натискай както обикновено и пиши и с мокра, плътна линия, не само със суха черта.
4. Остави всичко да изсъхне добре.
5. Обърни листа и погледни гърба и страницата под него. Подръж го и срещу светлината.

Ако не можеш да тестваш в магазина, потърси снимки на гърба на страници, които други хора са направили. И не купувай веднага цяла купчина, ако още не си пробвал един тефтер.

Какво да направиш, ако мастилото все пак мине

Случило се е и не искаш да изхвърлиш тефтера. Няма и нужда.

• Залепи нещо отгоре. Парче дизайнерска хартия, снимка, journaling карта или малко пликче покриват изцяло гърба, през който е минало мастилото. Много хора, които водят журнали, го използват именно като начало на нова страница.
• Залепи две страници една за друга. Работи само отпред и залепи следващия лист за нея. Страницата ти става по-здрава, а петното изчезва.
• Работи на отделен лист. Рисувай на отделен лист и после го залепи. Тогава хартията на тефтера вече няма значение.
• Сложи защитен лист под страницата, когато работиш с маркери или боя, за да остане страницата отдолу чиста.
• За следващите страници избери по-тънък писец, по-сухо мастило или по-тъмен цвят.
• Остави мастилото да изсъхне спокойно или го попий със салфетка, ако хартията попива бавно.

А понякога е най-добре да го оставиш така. Малко сянка от предишния ден е част от тефтер, който наистина се използва. Хартия, която прозира, не е повредена. Просто е тънка.