История и значение

Скрапбукингът е начин да пазиш спомени в албум. Събираш снимки, хартийки и текст на една украсена страница. Разликата с обикновения фотоалбум е историята: записваш какво се е случило, кой е бил там и защо е било важно.

На една страница, наричана още лейаут, обикновено съчетаваш:

• една или повече снимки
• фонова хартия и украса (embellishments)
• заглавие и джърналинг, тоест текста към снимките
• понякога истински дреболии за спомен, като картичка или касова бележка

Можеш да го правиш на хартия, дигитално на компютъра или като смесица от двете. Няма правилен и грешен начин.

Прочети още: Какво е скрапбукинг и коя форма е за теб

Скрапбукингът не е изобретение на нашето време: от векове хората лепят и записват спомени в празни книги. През Ренесанса учените водели тетрадки с цитати и любопитни факти, а студентите молели приятелите си да напишат нещо в album amicorum.

През XIX век албумът за изрезки става истински популярен. Появяват се евтини печатни издания, като вестници и цветни картинки. Хората ги изрязвали и залепвали заедно с писма, стихове, а по-късно и снимки.

Хобито, каквото го познаваме днес, с безкиселинна хартия, специални албуми и собствени магазини, се заражда през 80-те години на миналия век в САЩ и след това стига до Европа.

Прочети още: История на скрапбука: от лъскавите картинки до журнала

Скрапбукингът отпуска, защото работиш с ръцете си и цялото ти внимание е върху едно нещо. Рязането, подреждането и лепенето могат да действат като вид медитация: много хора тогава мислят по-малко за грижите си и са повече в момента.

Освен това влияе и на настроението ти:

• връщаш се към хубави моменти и това често те стопля
• завършваш нещо, което можеш да държиш в ръце, и това е приятно
• когато пишеш за преживяното, ти е по-лесно да го подредиш в себе си

Много скрапбукъри забелязват, че действа най-добре, когато не се стремиш към съвършенство. Щом една страница стане задължение, спокойствието изчезва.

Прочети още: Защо скрапбукингът може да носи спокойствие и удовлетворение

Да, точно сега. Хилядите снимки в телефона си рядко ги разглеждаш отново, а албумът стои на масата и сам се отваря.

Хартиената книга има няколко неща, които екранът няма:

• можеш да я държиш, да я прелистваш и да я разглеждате заедно
• пазиш в нея истински неща, като входен билет или бележка, написана от нечия ръка
• не зависи от приложение, акаунт или файлов формат, който след двайсет години може вече да не работи

Дигиталното и хартията не се изключват. Много скрапбукъри първо избират най-хубавите си снимки дигитално и разпечатват само тях за албума.

Прочети още: Скрапбук, фотокнига или фотоалбум: кое е за теб

Най-известните предшественици са commonplace book, album amicorum и поетичният албум.

• Commonplace book: тетрадка, в която се събират цитати, стихове, рецепти и любопитни факти, подредени по теми.
• Album amicorum (на немски Stammbuch): книга за приятели от XVI век, най-вече на студенти, в която приятели и преподаватели записват сентенция, името си, а понякога и рисунка или герб.
• Поетичен албум: по-късната, домашна версия, със стихчета и лъскави картинки.

Освен това през XIX век хората лепели изрезки и картинки в албуми. От всички тези навици израства скрапбукът: книга, в която събираш текст, образ и спомени.

Прочети още: От commonplace book до поезиалбум: предшествениците на скрапбука

Да, на много хора помага, макар и не на всички. Когато правиш албум за някого, когото си загубил, имаш време да се спреш на този човек, а мъката придобива форма, с която можеш да направиш нещо.

Скрапбукърите често разказват, че се чувстват, сякаш за малко са на гости при другия. А резултатът е нещо, което можеш да споделиш със семейството, например след погребение.

Няколко съвета:

• започни с малко, с няколко снимки, които са ти скъпи
• запиши спомените, докато са още пресни
• спокойно пропусни размазаните или повтарящите се снимки
• направи почивка, ако стане твърде тежко

Ако мъката продължава да те залива, потърси подкрепа и от друг човек. Албумът не заменя помощта.

Прочети още: Скрапбукинг при скръб и загуба

Понякога се използва като помощно средство, но самият скрапбукинг не е терапия. Затова пък отделните му части, творческата работа, връщането назад и писането, се използват в подкрепата на хора.

Няколко примера:

• при възрастни хора и хора с деменция снимките и албумите помагат да се събудят спомени и да започне разговор
• при подкрепа в скръбта книгата със спомени помага загубата да намери своето място
• писането за преживяното може да намали стреса и да помогне да подредиш чувствата си

За теб самия може да бъде просто отпускащо хоби. Ако се бориш с потиснатост, тревожност или травма, то е хубаво допълнение към помощта от специалист, но не и заместител.

Прочети още: Защо скрапбукингът може да носи спокойствие и удовлетворение

Колажът като художествена форма обикновено се приписва на Жорж Брак и Пабло Пикасо, които около 1912 г. започват да лепят хартия и други материали в кубистичните си творби. Брак залепва тапет с шарка на дървесина върху рисунка, а Пикасо вплита парче мушама в натюрморт.

Но лепенето на хартия е много по-старо. В Япония калиграфите векове по-рано лепят парченца хартия върху основата на стиховете си, а през XVIII век англичанката Мери Дилейни създава стотици цветя от мънички късчета хартия.

Думата „колаж“ идва от френското coller – „лепя“. След кубистите с него продължават работа и дадаистите, с фотомонтажи от изрязани снимки.

Прочети още: Как се ражда колажът: от Пикасо и Брак до Хана Хьох

На Марк Твен лепенето му се струвало толкова досадно, че сам измислил албум за изрезки и през 1873 г. получил патент за него. Страниците вече имали слой сухо лепило. Трябвало само да го намокриш, за да залепиш изрезка, горе-долу като при пощенска марка.

Албумът се продавал в различни варианти и бил една от най-успешните му бизнес идеи. Той показва колко обичайно е било през XIX век да се пазят вестникарски изрезки и картинки.

За днешните скрапбукъри това е най-вече забавен факт. Тогавашното лепило не е било безкиселинно, затова такива стари албуми пожълтяват и често стават крехки.

Прочети още: История на скрапбука: от лъскавите картинки до журнала

Защото за пръв път е имало много красиви и евтини печатни неща за пазене. Благодарение на нова печатна техника, хромолитографията, се появяват цветни картинки, картички и рекламни изображения, и хората масово ги изрязват и залепват.

Освен това все повече хора могат да четат, а вестниците и списанията стават достъпни. Каквото ти харесва или ти е важно, изрязваш го: стихове, статии, рецепти.

Албуми водели най-вече жени, като своеобразен дневник в картини. Приятелки разменяли картинки и си показвали албумите. Лъскавите картинки, които по-късно се озовават в поетичните албуми, идват от тази традиция. С появата на фотографията постепенно към тях се добавят и снимки.

Прочети още: История на скрапбука: от лъскавите картинки до журнала

Това се случва през 80-те години на миналия век в САЩ. Интересът към родословните изследвания и семейната история расте, а заедно с това и осъзнаването, че снимките в обикновените албуми избледняват и се повреждат.

Фирми започват да продават албуми и хартия, безопасни за снимките, заедно с обяснения как да направиш красива страница. Появяват се работилници, магазини за скрапбукинг, списания и сбирки, на които хората работят заедно по албумите си.

От 90-те години хобито се разпространява в Европа, включително в Нидерландия и Белгия. По-късно към него се добавят дигиталният скрапбукинг, социалните мрежи и нови форми като junk journal.

Прочети още: История на скрапбука: от лъскавите картинки до журнала

Не, но се е променил. Върхът с големи магазини за скрапбукинг във всеки град е отминал, а в същото време са се появили нови форми: junk journal, pocket scrapbooking, пътни дневници и дигитален или хибриден скрапбукинг.

Остава нуждата да задържиш спомените си в нещо, което можеш да прелистваш. Точно защото снимките днес са предимно в телефоните, много хора откриват лепенето отново.

И при всеки човек нещата вървят на вълни. Много скрапбукъри имат периоди, в които години наред не правят нищо, а после все пак започват пак, често в друг стил или в по-малък формат от преди. Това е част от нещата.

Това решаваш ти, а повечето скрапбукъри правят по малко и от двете. Голяма група са най-вече memory keeper: снимките и историята са на първо място, а украсата само помага да изпъкнат.

Други скрапват най-вече заради самото правене. Те работят с бои, печати и слоеве и понякога дори не използват свои снимки. Това е близо до арт джърналинга.

Полезен въпрос към себе си: искам ли някой да разбере това след трийсет години? Тогава имената, датите и няколко изречения текст са по-важни от поредния слой украса. Ако ти става дума за удоволствието днес, спокойно може да е чисто творческо.

Прочети още: Арт журналинг: как да започнеш

Не, от край време е и приятно занимание в компания. Още през XIX век приятелки си показвали албумите и разменяли картинки.

Днес можеш да скрапваш с други по различни начини:

• на кроп: следобед, вечер или уикенд, в които скрапбукъри работят заедно по страници със своите материали
• вкъщи с няколко приятелки или с децата или внуците си
• в клуб или на работилница
• онлайн, като споделяш работата си и участваш в предизвикателства

Заедно често идват нови идеи и завършваш повече, отколкото сам. А за албум за семейството е удобно и това, че другите могат да допълнят имена и истории.

Прочети още: Скрапбукинг заедно: кроп и следобеди с приятелки

Commonplace book е тетрадка, в която събираш всичко, което смяташ, че си струва: цитати, стихове, сентенции, рецепти, писма и любопитни факти. Особено популярна е от Ренесанса насам сред учени, студенти и писатели.

Разликата с дневника: дневникът следва дните и разказва какво чувстваш, а commonplace book е подредена по теми и е предназначена, за да намериш нещата по-късно. Към нея често има ключови думи и показалец.

Смята се за един от предшествениците на скрапбука и на съвременния джърнал. Ако днес водиш тетрадка с любими цитати или bullet journal със списъци, всъщност правиш същото.

Прочети още: От commonplace book до поезиалбум: предшествениците на скрапбука

В нидерландския няма утвърдена дума за това; повечето хора казват просто scrapbooken или scrappen. По-старата дума plakboek е най-близо, но тя по-скоро навява мисъл за тетрадка с вестникарски изрезки или картинки.

Scrapbook идва от английското scrap – „парченце“ или „остатък“, и book – „книга“. Значи буквално е книга с изрезки.

И в други езици английската дума е заимствана. Специални термини като layout, journaling и embellishments в нидерландския обикновено също се използват на английски.

Прочети още: Термините в скрапбукинга: от брадс до велум

Разликата е в материала и в дълбочината.

• Papier collé: творба, направена само от залепена хартия. Терминът идва от работата на Брак и Пикасо около 1912 г.
• Колаж: по-широкото понятие, с хартия, но и с други материали, като плат, снимки, боя или рисунки. Обикновено остава плосък.
• Асамблаж: триизмерният вариант, в който се съчетават истински предмети, като копчета, дърво или метал.

В един скрапбук или джърнал ще срещнеш и трите. Страница само със слоеве хартия е papier collé, със снимки и плат – колаж, а щом залепиш дебели предмети, се приближаваш към асамблажа.

Прочети още: Как се ражда колажът: от Пикасо и Брак до Хана Хьох

Не. Тази представа идва най-вече от индустрията, която от 80-те години продава албуми, хартия и украса, но всъщност ти трябват само снимки, хартия, лепило, ножица и химикалка.

Некога хората просто лепели каквото имат: вестникарски изрезки, картички, картинки и писма. Това и днес върши работа. Junk journal дори е изграден изцяло от неща, които иначе би изхвърлил.

Много опитни скрапбукъри предупреждават за натиска да го правиш „както трябва“ с най-новите материали. Важна е твоята история, не колекцията. Все пак е разумно за снимките да използваш безкиселинна хартия и безопасно за снимки лепило, за да издържи албумът ти дълго.

Прочети още: Скрапбукинг с малък бюджет

Често да, дори ако изглеждат разхвърляни. Старият албум с изрезки показва какво е било важно за някого, кои картинки са били на мода и как е изглеждал всекидневният живот. Рядко това е записано така някъде другаде.

Въпреки това много албуми се губят, защото никой не ги иска или защото са неудобно големи и крехки.

Какво можеш да направиш:

• запази албума цял и не вади нищо от него
• съхранявай го на тъмно и сухо, не на тавана или в мазето
• сканирай или снимай страниците, за да може семейството да го разглежда, без да го поврежда
• запиши какво знаеш за човека, който го е направил

Понякога регионален архив или институция за културно наследство проявява интерес.

Прочети още: Как да направиш семеен албум със стари снимки и документи

Често срещано обяснение е, че пазенето дава опора. В периоди на война, болест или страх хората по-често водят дневници и албуми, защото така подреждат нещо, докато всичко останало е извън контрола им.

Скрапването помага в това по няколко начина:

• насочваш вниманието си към нещо малко и обозримо
• гледаш какво е било хубаво и какво е останало
• записваш какво се случва, и за в бъдеще

Това не е закон, но може би го познаваш от себе си: в натоварен или тежък период един час рязане и лепене може да донесе много спокойствие. Не е нужно да излезе нещо красиво, важно е самото правене.

Прочети още: Защо скрапбукингът може да носи спокойствие и удовлетворение