История на скрапбука: от лъскавите картинки до журнала

Когато днес залепваш на страница снимки, картичка и няколко реда текст, правиш нещо, което хората правят от векове. Променили са се само материалите. Скрапбукът има дълга и пъстра история, пълна с изрезки, картинки, шишета с лепило и един известен писател, който мразел да лепи.

Откъде идва думата

На английски scrap означава парченце, остатък, нещо, което е останало. Скрапбукът буквално е книга с парченца: изрезки от вестници, стихове, писма, картинки. На нидерландски хората просто са казвали plakboek, тоест „книга за лепене“.

През деветнадесети век думата scraps получава второ значение. Така се наричат изрязаните с щанца, лъскаво отпечатани картинки, които можеш да купиш поотделно: ангелчета, цветя, детски личица, животни. В Нидерландия ги познават като glansplaatjes или poëzieplaatjes. Тогава скрапбукът често е бил книга, пълна с такива картинки.

В Англия още през първите десетилетия на деветнадесети век думата е толкова разпространена, че излизат книги и списания със scrapbook в заглавието, със съвети как да събираш и подреждаш парченцата си.

Предшествениците

Идеята е по-стара от думата. След изобретяването на печатарството грамотните хора изведнъж се сблъскват с много повече печатни текстове. За да се ориентират, те преписват хубави пасажи, рецепти и цитати в т.нар. commonplace book, един вид личен справочник. Студентите в Северна Европа карат приятели и преподаватели да пишат и рисуват в албум на приятелството, далечния предшественик на поетичния албум (poesiealbum). Семействата записват раждания и сватби на празните страници на семейната Библия.

През втората половина на осемнадесети век в Англия излиза книга по история от Джеймс Грейнджър с празни страници, за да може читателят сам да залепи гравюри към текста. Книгите, допълвани по този начин, започват да се наричат „грейнджъризирани“. И това е стъпка към скрапбука: печатна книга, която довършваш сам.

Викториански албуми и лъскави картинки

Големият разцвет идва през деветнадесети век, по времето на кралица Виктория. Две неща го правят възможен: хартията поевтинява и се появява нова печатна техника, хромолитографията. С нея за първи път можеш да печаташ цветни картинки в голям мащаб. Поздравителни картички, рекламни картички, пръстени от пури и етикети изведнъж стават прекрасни и хората ги намират за твърде красиви, за да ги изхвърлят.

Тези цветни картинки попадат в албумите, до изрезки от вестници, стихове, сушени цветя, парченца плат и ръкописни бележки. Правят ги най-вече жени и деца. Около 1880 г. лепенето на лъскави картинки е истинска мания сред децата. Момичетата дори изграждат в книгите си цели къщи от хартия: стаи, обзаведени с мебели и хора, изрязани от списания и реклами.

Известни писатели също водят такива албуми. Луси Мод Монтгомъри, авторката на „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“, лепи в тях изрезки, пощенски картички, парченца плат и сушени цветя. Такава книга не е дневник с тайни, а сбирка от неща, които някой намира за красиви или важни. Тя е предназначена да бъде показвана.

Марк Твен и неговият самозалепващ се скрапбук

Един от най-известните любители на лепенето е Марк Твен, авторът на „Приключенията на Том Сойер“. Цял живот лепи изрезки в книги, но мрази мърлявата работа с лепилото. То никога не е под ръка, когато ти трябва, или е засъхнало, или кара мастилото на вестникарската изрезка да се размаже.

Затова той измисля нещо по-добро. През 1873 г. получава патент за скрапбук, чиито страници вече са покрити със слой гума, често на тесни ивици, точно колкото една вестникарска колона. Навлажняваш леко гумата, слагаш изрезката отгоре и готово. Шегувал се е, че албумът му спестява на хората много ругатни.

Албумът има голям успех и се продава години наред. Според биографите на Твен от всички изобретения, с които се занимава, това е единственото, което наистина му носи пари. То показва, че лепенето още тогава е масово хоби.

Защо после албумите изчезват

В края на деветнадесети век на пазара се появява удобният фотоапарат. За първи път обикновено семейство може само да прави снимки. Фотоалбумът става популярен и това променя албума за лепене. Снимките завземат страниците, а писмата, картичките и изрезките изчезват в кутии.

През двадесети век богато украсеният албум все повече излиза от мода. Остава главно обикновеният фотоалбум. Някои хора дори смятат старите си албуми за маловажни и ги изхвърлят. Продължава да се лепи, но у дома, тихо, без магазини или списания около това.

Завръщането около 1980 г.

Обратът започва в края на 70-те години в САЩ с нарастващия интерес към родословните изследвания. Хората искат да запишат семейната си история, със снимки и истории към тях. Около 1980 г. жена от Юта привлича внимание с десетки ръчно направени семейни албуми, в които съчетава снимки с текст и украса. Тя отваря магазин специално за такива албуми и идеята се приема.

През 80-те години се появяват фирми, които продават албуми и материали чрез домашни демонстрации, където научаваш и как да изградиш страница. Важно е осъзнаването, че евтината хартия и лепилото увреждат снимките. Безкиселинната хартия, безопасното лепило и химикалките, които не избледняват, стават новият стандарт, както и квадратният формат 30,5 × 30,5 см (12 × 12 инча).

Индустрия през 90-те години

През 90-те години скрапбукингът в Америка се превръща в едно от най-бързо развиващите се хобита. Появяват се списания, специализирани магазини, панаири и безкрайно много нови продукти: дизайнерска хартия, стикери, печати, ембелишмънти (малки украси като копченца и брадсове). Скрапбукърите се събират на т.нар. crops: вечери или уикенди, в които заедно лепите около маса, пълна с материали.

Чрез тези магазини, списания и по-късно интернет хобито стига до Европа, включително до Нидерландия и Белгия. Затова и до днес използваме толкова много английски думи. След големия разцвет в магазините става по-спокойно и доста специализирани магазини затварят, но самото хоби остава.

От дигиталното към журналинга

С дигиталния фотоапарат идва и дигиталният скрапбук: страници, които правиш на компютъра с дигитална хартия и украса, а после ги отпечатваш. В същото време се появяват онлайн форуми и блогове, където скрапбукърите показват работата си и си поставят предизвикателства със скици и теми.

Със социалните мрежи като Pinterest и Instagram всичко пак се променя. Появяват се нови форми, близки до стария албум: junk journal, направен от остатъци хартия, art journal и bullet journal. Много хора откриват лепенето чрез украсен планер, а не чрез фотоалбум. В известен смисъл хобито се връща към началото си: книга, пълна с парченца, картинки и собствени думи.

Защо историците дълго пренебрегват скрапбуците

Дълго време скрапбуците не са взимани насериозно. Смятани са за занимание на жени и деца, направено от печатни неща за еднократна употреба: картички, реклами, изрезки. Архивите също не знаят какво да правят с тях. Такъв албум трудно се съхранява: крехка хартия, смесени материали, лепило, което се отлепва или пожълтява, и издути гръбчета. Освен това той не пасва в никоя категория: не е писмо, не е книга, не е колекция от снимки.

Тази представа се е променила. Историци, библиотекари и реставратори вече виждат, че албумите показват нещо, което липсва в официалните източници: как са живели обикновените хора, какво са намирали за красиво, на какви представления са ходили и кого са обичали. Имената и датите на гърба на снимките помагат при родословните изследвания, а снимка на улица показва как е изглеждала, преди да бъде асфалтирана. Подредбата и съставът на такава книга също говорят нещо, затова музеите предпочитат да ги пазят цели.

Какво означава това за твоята книга

Книгата, която правиш сега, след сто години сама ще бъде частица история. Няколко неща помагат за това:

• Лепи не само снимки, а и истински неща: входен билет, картичка за раждане, покана.
• Записвай кой, какво, къде и кога. Снимка без имена е загадка за следващото поколение.
• Пиши на ръка. По-късно внуците ти ще разпознаят почерка ти и на други документи.
• Избирай материали, които издържат, за да не се разпаднат страниците ти като при много стари албуми.

Ако искаш да си сигурен, че книгата ти няма да се изгуби, сканирай я. Така тя остава запазена, дори ако хартията някой ден не издържи.