Каква хартия да избереш: картон, дизайнерска хартия и грамаж

В магазина за хоби материали цялата хартия изглежда еднакво, докато вкъщи не забележиш, че фонът ти се набръчква под лепилото или че картичката ти остава мека и се огъва. Хартията е основата на всяка страница и с няколко понятия ще избираш много по-точно. Тук ще прочетеш каква е разликата между картон и дизайнерска хартия, какво означават грамовете на етикета и кога евтината хартия е достатъчно добра.

Картон и дизайнерска хартия

Картонът (cardstock) е плътна хартия, по-дебела от хартията за принтер и по-тънка от истинския картон за кутии. Обикновено е едноцветен, понякога с текстура като лен или фино рипсено. Използваш го за основа на страница, като подложка зад снимка (рамка от хартия, която открява снимката), за тагове, етикети и всичко, което трябва да остане стабилно.

Дизайнерската хартия, наричана още patterned paper или хартия за скрапбукинг, е хартията с печат: цветя, карета, точки, текстове, карти на градове. Тя е по-тънка от картона и служи да създава настроение. Използваш я за фон, като слой, за лентички и изрязани форми.

Двете се допълват. Често срещано подреждане е основа от картон, върху нея лист или лента дизайнерска хартия, а снимката е върху подложка от едноцветен картон. Едноцветната хартия внася спокойствие, а хартията с печат разказва историята.

Внимавай: името на опаковката не винаги казва колко е дебела хартията. Някои дизайнерски хартии всъщност са лек картон, други не са много по-дебели от обикновената хартия. Затова гледай написаното тегло.

Какво означава грамаж

Теглото на хартията се посочва в грамове на квадратен метър, g/m². Лист от 80 g/m² би тежал 80 грама, ако беше точно един квадратен метър. Обикновената хартия за принтер обикновено е около тази стойност, а картонът е над два пъти по-тежък.

Колкото по-голямо е числото, толкова по-дебела и твърда е обикновено хартията. Но това е тегло, не дебелина. Два вида хартия с еднакво тегло може да се усещат различно: крафт хартията например може да е по-твърда от сатенено гладка хартия със същия грамаж, защото е направена по друг начин. Затова някои производители посочват и дебелината на един лист, в микрони или в милове.

Като ориентир:

• 80 до 100 g/m²: хартия за принтер, за чернови, шаблони и журналинг, който залепваш отгоре.
• 120 до 170 g/m²: дизайнерска хартия и тънки слоеве, лентички, изрязани форми и сгъване.
• 200 до 250 g/m²: обикновен картон, за основи на страници, подложки, картички и щанцовани форми.
• 270 до 300 g/m² и повече: особено плътен, за корици, кутийки, картички с много слоеве и мини албуми.

Колкото повече слоеве, лепило и embellishments (украси като копчета, стикери и цветенца) има на една страница, толкова по-здрава трябва да е основата. При тънък лист всичко се огъва, щом го вдигнеш.

В същото време не искаш всичко да е дебело. Албум само с тежка хартия се затваря трудно и става тромав. Затова при мини албум комбинираш здрави страници с по-тънка декоративна хартия, за да издържат сгъвките и гръбчето.

Ако работиш с режещ плотер или машина за щанцоване, провери какво може машината ти. Много дебелата хартия не винаги се реже чисто. И обратното, много тънката хартия може да се скъса при фини форми.

Тънка хартия без вълни

По-тънката хартия по-лесно се изкривява от мокро лепило. Затова използвай колкото се може по-малко и го разпредели добре, или избери двойнозалепваща лента на ролер. Сложи току-що залепения лист за няколко часа под купчина книги и той ще изсъхне равен.

Ако ще работиш с боя, мастило и вода, обикновената дизайнерска хартия не стига. За това използваш хартия за акварел или mixed media хартия от около 250 до 300 g/m².

Едностранна, двустранна и оцветена в масата

Дизайнерската хартия е с печат от едната или от двете страни. Едностранната често е малко по-евтина и е удобна: веднага знаеш коя е обратната страна, върху която слагаш лепилото. Двустранната хартия има от двете страни различен, подхождащ си десен. Това е удобно, когато се виждат и двете страни, при капачета, пликчета, флагчета и сгънати картички. И всъщност имаш два листа в един.

При картона гледай дали е оцветен в масата, на английски core dyed. Тогава хартията е оцветена изцяло. Обикновеният цветен картон понякога има бяла сърцевина, която се вижда, щом скъсаш ръб, шлайфаш или използваш папка за ембосинг. При оцветената в масата хартия цветът остава същият и по ръба. А ако искаш точно този контраст, хартията с бяла сърцевина е чудесна за скъсани и шлайфани ръбове.

Колекции хартия или отделни листове

Колекцията е серия хартии от една дизайнерска линия, с еднакви цветове и стил. Те си подхождат, така че не е нужно сам да ги съчетаваш. Купуваш ги като блок, в който листовете са залепени от едната страна, или като комплект отделни листове в плик.

Такъв блок е идеален, когато започваш или искаш да направиш голям албум в едно настроение. Рискът: често в него има няколко листа, които никога няма да използваш. Затова хората, които скрапват отдавна, често предпочитат да купуват отделни листове, които пасват точно на снимките в момента. Те са по-скъпи на лист, но ти остава по-малко излишно.

Междинен вариант, който работи добре: избери цветовете си според снимките, вземи малка купчинка в три или четири цвята, по няколко листа от всеки, и допълни с едноцветен картон в бяло, черно и крафт. Бялото винаги свършва по-бързо, отколкото мислиш.

За размерите: класическият формат е 30,5 × 30,5 см (12 × 12 инча). Блоковете от 15 × 15 см (6 × 6 инча) са удобни за картички, подложки и мини албуми, защото десените са отпечатани по-дребно. Кой формат албум ти подхожда, ще прочетеш в отделна статия.

Крафт, велум и друга специална хартия

Крафт хартията е кафявата, малко грапава хартия, която познаваш от опаковъчната хартия и хартиените торбички. Като картон тя е прощаваща основа: почти всеки цвят и десен стои добре върху нея. Имай предвид, че обратната страна понякога е в различен оттенък от лицевата, и провери на етикета дали е без киселини, защото не всяка кафява хартия е такава.

Велумът е полупрозрачна хартия, малко като паус. Той създава мек, мъглив слой върху снимка или десен и е хубав за заглавия и пликчета. Трудното е лепилото: то прозира. Затова лепи велума на места, където отгоре ще има нещо непрозрачно, или го закрепи с брадси (разтварящи се кламерчета), телчета, шевове или лентичка washi tape.

Ще намериш още:

• Брокатена и металическа хартия, за малки акценти като заглавие или кръгче зад дата. Големите площи бързо стават прекалено пъстри.
• Хартия с релеф или текстура, например ленена текстура или малки точици. Красива е за природни или винтидж страници, но е по-малко подходяща за фино щамповане.
• Гладък картон, най-добрият за печати с фини линии и за писане.
• Хартия за акварел, за всичко с много вода.

Хартията за ръкоделие, каквато децата използват в училище, е евтина, но цветовете ѝ бързо избледняват. За албум, който трябва да издържи дълго, това не е добър избор.

Достатъчно добра ли е евтината хартия?

Понякога да. За упражнения, шаблони, първа картичка или журнал, който използваш активно, бюджетната хартия е напълно подходяща. С нея се осмеляваш да пробваш повече, а това в началото струва много.

За албум, който искаш да запазиш, или за подарък е различно. Известните недостатъци на много евтините комплекти:

• Хартията е тънка и се набръчква под лепилото.
• Печатът е размазан или цветовете са бледи.
• В блока има само един-два листа, които наистина ти харесват.
• Не пише дали е без киселини, така че не знаеш как ще изглежда след години.

Пипни листа, вдигни го срещу светлината и погледни теглото на опаковката. Плътен лист с ясен печат от изгоден комплект може да е чудесен, а тънък като цигарена хартия лист от скъп блок – не. По-добре няколко хубави листа, отколкото купчина, която никога няма да използваш.

Ако искаш хартия, която не уврежда снимките ти, търси на етикета „без киселини“ и „без лигнин“. Какво точно означава това и кога има значение, ще прочетеш в отделна статия.

Сам да принтираш

Можеш също да купиш дигитална хартия и да я отпечаташ сам. Тогава провери какво може принтерът ти: много домашни принтери имат ограничение за теглото, а при лазерен принтер тонерът понякога се отлепя от много дебела хартия. Първо пробвай на един лист и избери гладка хартия за най-ясен печат. Прочети и лиценза, защото не всеки дизайн може да се използва навсякъде.

Как да започнеш

Ако още нямаш нищо, ти трябва малко: купчина бял картон от около 200 до 250 g/m², малко черен и крафт и един блок дизайнерска хартия, чиито цветове ти харесват към снимките. С тях ще направиш първите си страници и сам ще усетиш каква хартия ти е приятна в ръцете. Това усещане в крайна сметка е най-добрият пътеводител.