Как да състариш хартия с чай, кафе и мастило

Новата хартия е бяла, гладка и малко прекалено подредена за junk journal. С това, което имаш в кухненския шкаф, само за един следобед тя получава топлия оттенък и меките ръбове на книга, която ти служи от години. Не ти трябват скъпи продукти, а малко търпение и място, където може да се цапа.

Оцветяване с кафе или чай

Кафето дава топъл кафяв цвят с тъмни петна там, където се задържи течност. Черният чай е по-мек и малко по-жълт. И двете се получават най-красиво върху обикновена принтерна хартия, хартия за скици, стари страници или крафт хартия. Тънката хартия се оцветява бързо и се набръчква повече, а дебелата има нужда от повече време.

Ето как да го направиш:

1. Свари силно кафе, без мляко и захар. Старо или престояло кафе върши чудесна работа, а и безкофеиновото дава достатъчно цвят.
2. Изсипи кафето в дълбока тава за фурна или тава с борд.
3. Сложи хартията вътре или я потопи за малко. Няколко секунди дават светъл оттенък, няколко минути – наситено кафяв.
4. Остави я да се отцеди и я разстели върху стара кърпа или я закачи с щипки на връв.

Ако искаш повече петна и по-неравномерен цвят, използвай четка или гъба вместо потапяне. Поръси малко кафе на зърна върху мократа хартия и след няколко минути го изтупай. Всяко зрънце оставя тъмна точица. С чай можеш да търкаш мокро пакетче директно по хартията или да го поставиш на няколко места.

Навън, на слънце и вятър, един лист понякога изсъхва за половин час. След това го остави още малко: добре изсъхналата хартия става леко хрускава, а този звук е част от старата хартия. Внимавай всичко да е напълно сухо, преди да го прибереш или залепиш, иначе може да мухляса.

Пакетчета чай като хартия

Използваните пакетчета чай също стават за работа. Остави пакетчето да изсъхне с чая вътре и чак след това извади листенцата. Така по хартийката остават красиви ръбове и петна. Ако първо изплакнеш чая, пакетчето става равномерно кафяво и губиш именно шарката.

Тънката, здрава хартийка можеш да щамповаш, рисуваш върху нея или да я ползваш като слой в колаж. Само щампосвай с водоустойчиво мастило, ако по-късно ще минаваш отгоре с боя или лепило, иначе отпечатъкът ще се разтече.

Скъсване, шлайфане и мастило по ръбовете

Равномерно кафявият лист още не изглежда стар. Това го правят ръбовете. Старата хартия е скъсана, протрита и потъмняла по краищата.

• Скъсване: късай ръба към себе си, така получаваш мек, накъсан край с бяла ивица. Действай бавно, за да не откъснеш повече, отколкото искаш.
• Разнищване: ако нямаш специален distressing tool, прокарай няколко пъти острието на ножица под ъгъл по ръба. Ефектът е същият – мъхест край.
• Шлайфане: с пила за нокти, шлайф блокче или фина шкурка премахваш малко от цвета на дизайнерската хартия. Обработи само ръбовете или мини леко по целия лист за износена повърхност.
• Навиване: навлажни леко ръба, като го прокараш през чинийка с малко вода, после го навий и го разгъни. Повтаряй, докато ти хареса.

След това идва мастилото. Търкай с тампон за печати, гъба или blending tool (дръжка с кръгла гъбичка) по ръба на хартията и оттам навлез мъничко навътре. Започни извън хартията и се движи към средата, така преходът остава мек. Кафявите тонове като орех или сепия са класика.

Distress ink е популярно за целта, защото е на водна основа и лесно се разлива в мека сянка без резки линии. Мастилото с тебеширен ефект дава по-матов и по-мек ръб. Винаги пробвай първо на парченце бяла хартия и сложи тампона до него: мастилото често изглежда различно на хартия и в кутийката.

Мачкане за текстура

Гънките придават дълбочина на хартията. Сух лист можеш просто да смачкаш на топка и пак да го разгънеш. След това мини леко с тампон с мастило по листа: мастилото хваща само изпъкналите гънки и така получаваш мрежа от тъмни линийки.

Мачкането на мокро дава по-мек, почти като плат резултат. Навлажни листа с пулверизатор, смачкай го, разгъни го и потупай отгоре малко мастило. Остави го да изсъхне с гънките. Ако после е твърде издут за книгата ти, сложи го между две кухненски кърпи и го изгладете на ниска степен с ютия, или го остави за една нощ под няколко тежки книги.

Още няколко трика от кухнята

Лимоненият сок също върши работа. Нанеси го с четка по ръбовете или го напръскай с четчица по листа, после го затопли с heat tool. Сокът покафенява от топлината. Движи heat tool-а непрекъснато, иначе ще получиш едно изгоряло петно.

Хартиените дантелени салфетки (doilies) можеш да оставиш от няколко секунди до няколко минути в неразредено кафе. Излизат набръчкани и антични и са красиви като слой зад снимка. Кафявите филтри за кафе, скъсани, залепени едно върху друго и натрити с малко кафява вакса за обувки, изненадващо приличат на кожа.

Някои скрапбукъри много леко опърлват ръбовете с пламъче. Ефектът е силен, но го прави само навън или над мивката, с вода под ръка, и никога в присъствието на деца.

Оцветената хартия по-бързо ли се разваля?

Възможно е, макар че е трудно да се каже колко бързо. Чаят и кафето са леко кисели и съдържат танини. Те остават в хартията и с времето могат да я обезцветят още повече и да я направят по-крехка. Освен това старите книжни страници често сами по себе си са кисели. Лимоненият сок е още по-кисел.

За junk journal това обикновено не е проблем. Книгата може да старее, това е част от стила. Друго е, ако в нея влизат оригинални снимки или скъпи на сърцето ти документи, които искаш да имаш и след петдесет години.

• Не лепи оригинална снимка директно върху оцветена хартия. Първо я сложи върху парче безкиселинен cardstock (здрав, едноцветен картон) или използвай разпечатка.
• Пази оригиналната картичка или писмото отделно, а в книгата сложи копие.
• Никога не използвай кафе със захар или мляко. То остава лепкаво и привлича буболечки и мухъл.

Къде да намериш истинска стара хартия

Състарената хартия е забавна, но истинската стара хартия има нещо, което не можеш да имитираш. Често тя вече е у дома: стари тетрадки, тефтери за сметки, рецепти, написани на ръка, пощенски картички, ноти или разпаднала се книга без гръбче.

Битпазарите и магазините за втора употреба са златна мина за стари книги с повредени корици, карти, речници и отделни картинки. Една книга, която вече не става за четене, ти дава стотина страници красиво пожълтяла хартия. Само първо провери дали книгата няма стойност като книга или като семейна реликва. Не е нужно и всичко да е антика: стари пощенски марки, парче плат или етикет от буркан със сладко също си пасват чудесно.

Ако се колебаеш дали нещо не е твърде ценно, за да го режеш, сканирай го и разпечатай копие на обикновена хартия. Него после пак можеш да оцветиш с кафе.

Стикери и ephemera във винтидж стил

Ephemera са хартийки, предназначени за кратка употреба: билети, етикети, касови бележки, пликове, етикети с цени. Във винтидж книга те действат като малки акценти.

Модерните стикери често не пасват, защото са лъскави и ярки. Можеш да ги състариш, като леко оцветиш ръбовете им с мастило или ги шлайфаш. Още по-хубаво е да си направиш стикери сама: изрежи мотиви от оцветената си хартия или от стара книга и ги залепи с лепило стик или двойнозалепваща лента. Мини ръбовете с кафяв тампон с мастило и веднага ще се впишат в цялото.

Дръж палитрата малка. Няколко нюанса кафяво, крем и един приглушен цвят дават спокойна, цялостна книга. Спокойно започни с едно купче хартия, оцветена с кафе, и няколко скъсани ръба. След един следобед сама ще видиш какво подхожда на твоята книга.