Пликчета, капачета и скрит журналинг

Понякога просто не се побира. Имаш осем хубави снимки и място за три. Или искаш да запишеш нещо, което не е за всеки, който разлиства албума. Или имаш билетче, касова бележка или мидичка от плажа, които не искаш просто да залепиш. Джобчетата, капачетата и таговете решават това. Те дават на страницата ти втори слой, а който отвори албума, има какво да открие.

Джобче или пликче на страницата

Джобчето е торбичка, която е залепена от три страни и е отворена от едната. Правиш го от картон (cardstock – плътна, едноцветна хартия), от дизайнерска хартия с парченце картон отзад или от готово библиотечно джобче. И обикновен плик върши чудесна работа.

Ето как се прави:

1. Изрежи правоъгълник, малко по-широк от това, което ще слагаш вътре.
2. Сложи двойнозалепваща лента от три страни, а горната остави свободна.
3. Залепи джобчето на страницата и притисни добре краищата.

Ако искаш да е по-здраво, можеш да зашиеш краищата с шевна машина или на ръка. Освен това изглежда сладко.

Плика залепваш с гърба към страницата. Не залепвай капака му, защото после няма да можеш да го отвориш, без да го скъсаш. Стикер или парченце хартия на капака, което пада върху плика, когато е затворен, го държи прибрано и показва, че вътре има нещо. Помагат и няколко думи отпред, например „Погледни вътре“.

Съобрази джобчето със страницата. На страница, пълна с цветя, джобче с флорален принт почти не се забелязва, и точно това искаш, ако ти се ще малко да скриеш историята.

Капачета за повече снимки

Капачето е парче хартия, закрепено от едната страна, което можеш да повдигнеш. Отдолу има втора страница, без албумът да става с един лист по-дебел.

Най-простият вариант: залепи снимка върху парче картон, малко по-голямо от самата снимка. Залепи текста или втора снимка на страницата. Сложи снимката с картона отгоре и сложи лента само по горния ръб. Като повдигнеш снимката, виждаш какво има отдолу.

Трябва ти още място? Тогава можеш да продължиш:

• Разгъваща се част: лента хартия, два пъти по-широка от страницата, която сгъваш наполовина и залепваш за ръба. Като я разгънеш, имаш място за панорамна снимка.
• Вложка: половин лист или по-малък лист, който залепваш между две страници или прикрепяш към ръба с лентичка.
• Издърпваща се снимка: голяма снимка в джобче, която изваждаш изцяло, за да я разгледаш добре.

При капачето внимавай за посоката. Капаче, което се отваря нагоре, само пада обратно. Капаче, което се отваря встрани, може да закачи, докато обръщаш страницата. Малка панделка на примка или копче помагат да го хванеш.

Скрит журналинг

Много скрапбукъри го познават: искаш да запишеш нещо, но то не се вписва в дизайна. Или историята е твърде лична, за да стои открито на страницата. Труден период, писмо до детето ти, нещо, което предпочиташ да запазиш само за себе си или за един читател. Тогава записваш по-малко, отколкото всъщност би искал.

Скритият журналинг маха този натиск. Текстът е там, но не се вижда веднага. Така можеш да запишеш всичко, без то да пречи на дизайна на страницата. Няколко места, където да сложиш текст:

• На картичка в джобче отзад на страницата, с етикетче, което леко се подава отгоре.
• Зад или под снимка, която повдигаш като капаче.
• На тагове, пъхнати зад снимка.
• В пликче, което отвън изглежда като украса.
• На лентичка, която издърпваш от етикет или джобче.

Пиши с химикалка, която не избледнява, най-добре пигментен маркер. Точно скрития текст ще препрочетеш чак след години. Ако почеркът ти те притеснява, можеш и да принтираш текста.

Но помни: скрито не значи тайно. Който вземе албума, може да отвори всичко. Ако нещо е наистина само за теб, пази го в запечатано пликче или не го включвай.

Тагове, които се издърпват

Тагът е картонче във формата на етикет, често с дупчица и панделка отгоре. В джобче той е най-удобната форма на скрито място: панделката се подава, дърпаш я и историята се показва.

Тагът има две страни: отпред снимка, отзад текст. Направи го малко по-къс от дълбочината на джобчето, иначе ще стърчи твърде много и горният край ще се смачка. И по-добре отрежи парченце от тага, отколкото да го натъпчеш вътре.

Няколко идеи:

• Два или три тага един зад друг в едно джобче, всеки със свое парченце от историята.
• Таг със снимка, която пасва на снимките на страницата, и журналинг на гърба.
• Джобче с прозорче от прозрачен пластмаса, през което се вижда картинка. Като издърпаш тага, се показва картинката зад него.

Остатъците от хартия са идеални за тагове. Ако си правил много слоеве за други страници, лесно ще изрежеш няколко тага от останалите парчета.

Как да пазиш малки сувенири, без да ги лепиш

Входен билет, монета от чужбина, кичур коса, конфети от сватба или изсушено цветенце: такива неща искаш да са в албума, но не залепени с лепило. За тях пликчетата са идеални.

• Самозалепващите се пликчета от полипропилен (не PVC) и малките пликчета от тънка прозрачна хартия са удобни за неща, които искаш да се виждат.
• Хартиен плик с етикет върши работа за нещо крехко, като кичур коса или нещо, което може да избледнее от светлината.
• За дребни неща, които могат да изпаднат, като конфети, затвореното пликче е по-добро от отвореното джобче.

Слагай тежките или обемни сувенири към ръба на страницата, не в средата. Там те притискат по-малко другите страници и по-трудно се повреждат. Касовите бележки от термохартия избледняват след време; за всеки случай им направи копие или снимка. По тази тема има и отделна статия: как да пазиш билети, касови бележки и изрезки.

Как да не стане страницата твърде дебела

Всяко джобче, капаче и плик правят албума малко по-дебел. Веднъж не се забелязва. Но ако на всяка страница има по три, албумът вече не се затваря и се разтваря като ветрило.

Няколко неща, които помагат:

• Избери по един акцентен елемент на страница. Страница с едно хубаво джобче стои по-добре от страница с пет.
• Редувай натоварени страници със спокойни, без допълнителни слоеве.
• Използвай тънка хартия за капачета и тагове, които лежат един върху друг. Плътния картон пази за самото джобче.
• Слагай сувенирите възможно най-плоско и ги разпределяй из целия албум.
• При мини албум от пликове: спри се на четири или пет плика. Повече започват да се разместват и стават дебели.
• Ако използваш машина за подвързване или халки, планирай предварително къде ще са дупките, за да не пробиеш през джобче или таг.

При албум с винтове или халки понякога можеш да сложиш няколко допълнителни винтчета или по-големи халки. При подвързан албум това не става, така че там по-малко е повече.

Започни с едно

За следващата си страница избери едно нещо: таг в джобче или снимка, която се повдига. Това стига, за да усетиш колко е хубаво да имаш място за историята, която иначе би пропуснал.