Как сама да подвържеш скрапбук или джърнъл

Готовият албум никога не пасва напълно. Форматът не е подходящ или гръбчето е твърде тясно за всичко, което искаш да залепиш вътре. Когато подвързваш сам, проблемът изчезва, а и не е толкова трудно, колкото изглежда. С игла, малко конец и няколко парчета картон стигаш доста далеч.

Първо въпросът, който решава всичко: колко дебела ще стане книгата

Празната книга и пълният скрапбук са две различни неща. Снимки, картички, пликчета и embellishments (украси като копчета, стикери и цветенца) правят всяка страница по-дебела, но само откъм предния край на листа. Гръбчето остава също толкова тънко. Резултатът е книга, която се разтваря като ветрило и вече не иска да се затвори.

Затова купените албуми имат широки гръбчета или отделни лентички между листовете. Ако подвързваш сам, трябва и ти да предвидиш това място. Помисли предварително: ще бъде ли това джърнъл, в който основно пишеш, или албум, който ще се напълни със снимки и слоеве? Отговорът определя какво подвързване ще избереш.

Халки: най-лесното начало

Халките за подвързване са метални пръстени, които се отварят и щракват. Пробиваш две или три дупки във всеки лист и в корицата, и готово. Голямото предимство е, че винаги можеш да добавяш, разменяш или вадиш страници. Така книгата просто расте заедно с това, което залепваш в нея.

Няколко неща, за които да внимаваш:

• Избери по-широки халки: скрапбукът става по-дебел, отколкото си мислиш.
• Пробивай на всяка страница точно на едно и също място. Направи си един шаблон от картон и го поставяй всеки път върху листа.
• За корицата най-добре работи сив картон с дебелина около 2 мм. По-тънкият картон се клати на халките.
• Залепи малко подсилване около дупките на тънките листове, иначе след време ще се скъсат.

Халките са решението и когато нямаш машина, а всичко трябва да е готово бързо, например за подарък.

Сгъване на коли

Колата е купчинка сгънати листове, пъхнати един в друг, като тетрадка без корица. Вземи четири или пет листа, сгъни ги на две и ги сложи един в друг. Ако в една кола има повече листове, сгъвката се издува и вътрешните листове стърчат отпред.

Сгъвай с костена пластинка (bone folder) – плоско парче кост или пластмаса, с което заглаждаш сгъвката, за да стане остра. Обърни внимание на посоката на влакната на хартията: при повечето листове влакната са в една посока и по нея хартията се сгъва стегнато, без да се пука. Огъни леко листа в двете посоки – там, където се съпротивлява най-малко, минават влакната. За скрапбук избери хартия, която се сгъва добре и не се чупи по линията на сгъвката. Хартията за акварел и плътната хартия за рисуване често вършат добра работа.

Обикновената хартия за принтер от 80 грама е твърде тънка за снимки. За страници, на които лепиш, 120 до 200 грама са чудесни, а за тежки лейаути може и още по-плътна.

Зашиване на една кола

Най-простото шито подвързване е една кола с три или пет дупки в сгъвката. Първо пробий дупките с шило, като колата е отворена в сгънато парче картон, за да попаднат дупките точно на линията на сгъвката. Използвай шаблон, така всичко ще е подредено в една линия.

Така шиеш с три дупки:

1. Започни отвътре от средната дупка и излез навън.
2. Отвън отиди до горната дупка и влез обратно навътре.
3. Отвътре мини покрай средната дупка до долната и излез навън.
4. Отвън се върни в средната дупка.
5. Вържи възел около дългия конец, който минава над средната дупка, и отрежи.

Винаги опъвай конеца по посока на сгъвката, а не напряко, иначе хартията ще се скъса. За мини албум или пътешественически джърнъл това често е достатъчно.

Няколко коли

Ако искаш по-дебела книга, зашиваш няколко коли една за друга. При коптското подвързване шевът остава видим на гръбчето и книгата се отваря напълно плоско. Това е удобно за работа, макар че някои скрапъри го смятат за по-малко подходящо за албум с много снимки, защото гръбчето има малко луфт. Прост вариант е да сгънеш лист A4 на две, така че да получиш четири страници, да направиш от тях коли и да зашиеш пет или шест заедно. Така за около час имаш първата си книжка.

Всяка кола прикрепяш към предишната с малка примка около конеца под нея – така наречения верижен бод.

Японско подвързване

При японското подвързване не шиеш през сгъвка, а през купчина отделни листове, близо до края откъм гръбчето. Конецът минава видимо около гръбчето и образува шарка. Има прости варианти с четири дупки и по-изящни шарки за официални албуми.

Ето как да го направиш:

• Подреди листовете и корицата точно един върху друг и ги закрепи с щипки.
• Начертай линия на около 1 до 1,5 см от края откъм гръбчето и разпредели дупките по нея.
• Пробий дупките с шило или бормашина, по няколко листа наведнъж.
• Предварително прегъни всеки лист назад по линия точно до дупките. Така страницата се обръща по-лесно.

Недостатъкът: това подвързване всъщност не е направено за дебело съдържание. Гръбчето е толкова дебело, колкото е купчината хартия. Ако лепиш снимки, трябва да добавиш пълнежни ленти.

Как да направиш място в гръбчето

Пълнежната лента е тясно парче хартия или картон, което подвързваш между листовете в гръбчето. То прави гръбчето по-дебело, за да има после място за това, което залепваш по страниците. Често използван начин: за всеки лист изрежи лента, висока колкото страницата и широка няколко сантиметра, сгъни я на две и я подвържи заедно с листовете. Така при гръбчето имаш по два допълнителни слоя на страница.

При шитите коли е същото. Можеш да сложиш тясна лентичка във всяка сгъвка или да използваш по-малко листове в кола, за да има повече коли в гръбчето. При халките решението е просто да вземеш по-големи халки.

Удобно правило: виж какво ще лепиш на всяка страница. Снимка на плътна хартия иска малко допълнително място, а пликче с картички или слой embellishments – много повече.

Какъв конец, каква игла и какво лепило

Конецът трябва да е здрав и да не се разнищва. Восъчният ленен конец е класическият избор: плъзга се добре, възлите държат и издържа дълго. Финият памучен перле, като конеца за плетене на една кука, е хубава алтернатива за японско подвързване, особено ако искаш да се вижда цвят. Обикновеният конец за шиене обикновено е твърде тънък – коптското подвързване става твърде хлабаво с него. А твърде дебел конец в малка книжка пък изглежда тромаво.

Вземи книговезка игла: тя е тъпа, така че не къса допълнително хартията. Винаги пробивай дупките предварително с шило и остави иглата само да води конеца.

За корицата използвай книговезко лепило или бяло лепило за дърво (PVA). Ако е много гъсто, разреди го с малко вода и го нанеси на тънък слой с плоска четка, от средата към краищата. Дебелите бучки избиват през тънка хартия и я набръчкват. За залепване на хартия по страниците двойнолепящата лента често е по-спокоен вариант от мокрото лепило. Ако искаш да научиш повече за лепилата за снимки и хартия, има отделна статия за това.

Здрава корица

За твърда корица изрежи две плочи сив картон с дебелина около 2 мм, малко по-големи от листовете, и тясна плоча за гръбчето. Постави ги с малко разстояние помежду им върху облицовъчния материал, за да може корицата да се прегъва като панта. Лентичка картон като разделител помага разстоянието да е еднакво навсякъде.

С книговезкото платно се работи приятно. То има хартиен слой отзад, така че лепилото не прониква през плата. Става и плътна хартия, изкуствена кожа и корк. Остави наоколо 1,5 до 2 см, които да подгънеш навътре. Изрежи ъглите косо, но на всеки ъгъл остави приблизително колкото дебелината на картона – така върхът остава покрит.

При тънка хартия или плат по-добре намажи лепилото върху картона, а не върху самия материал. Заглади облицовката от средата навън и подгъни краищата. Накрая залепи форзац – лист от вътрешната страна, който покрива подгънатите краища. Остави корицата да изсъхне под няколко тежки книги, с лист хартия за печене между тях.

Може и мека корица. Парче плътна хартия за рисуване или тънък картон, с гръбче, което сгъваш на желаната ширина, е достатъчно за джърнъл.

Машини за подвързване като Cinch и Bind-it-All

Много скрапъри след време си купуват малка машина за подвързване. Известни марки са Cinch и Bind-it-All. Те пробиват редица дупчици по ръба и после затварят телени спирали, каквито познаваш от подвързаните доклади. Колко дебел картон може да поеме машината, зависи от модела – виж какво посочва производителят. Дебелината на телта избираш според дебелината на книгата.

Предимството е бързината: мини албум или планер се подвързва за няколко минути и се отваря плоско. Недостатъкът е, че после не можеш да добавяш страници, без да разгънеш телта, а и все пак е разход. Така че спокойно започни с халки или с игла и конец и после виж дали наистина ти липсва такава машина. Ако нямаш, копирният център често може да ти направи подвързване със спирала.

Започни с малко

Направи първата си книга малка и от евтина хартия. Книжка от една кола с мека корица ще те научи на повече от всяко обяснение.