Албум с винтове, с халки или самозалепващ: кой да избереш

Албум обикновено купуваш веднъж за даден проект, а после живееш с него години наред. Подвързията определя какво е усещането: дали по-късно можеш да добавиш страници, дали двойната страница минава красиво през средата и дали книгата остава затворена, когато се напълни. По-долу са видовете, на които ще попаднеш, какво правят добре и къде стават неудобни.

Албум с винтове

Албумът с винтове (на английски post bound) има два или три метални винта, които минават през корицата и всички страници. Обикновено страниците са пластмасови джобове, които пълниш отгоре със скрапбук страницата си.

Голямото предимство: когато албумът е отворен, лявата и дясната страница прилягат плътно една до друга. Така един спред, двойна страница, замислена като едно цяло, продължава почти без шев. С удължители за винтовете можеш да направиш албума по-дебел.

Недостатъкът е, че е доста чоплене. Ако искаш да добавиш страница в средата, трябва да развиеш винтовете и после да наредиш всичко обратно на мястото му. Прави го на маса, с албума легнал, и не затягай винтовете прекалено силно.

Класьор с D-халки или кръгли халки

Класьорът с халки работи като обикновена папка класьор: отваряш халките и закачаш джобовете. Това е най-лесният начин да добавяш, махаш и разместваш страници. Класьорите често са и най-евтиният избор, а и има много резервни джобове за продан.

Има кръгли халки (O-халки) и D-халки. При D-халките правата страна е откъм гърба, затова страниците често лежат по-равно, а халката обикновено побира повече страници от кръгла халка със същия размер. За скрапбук с по-дебели страници това е удобно.

Недостатъкът: между лявата и дясната страница винаги има празно място, където са халките. Затова един спред никога не продължава напълно. Джобовете могат да се скъсат при дупките, ако ги обръщаш грубо или ако албумът е препълнен. Затваряй халките само когато всички джобове висят изправени, иначе ще прегънеш пластмасата.

Спирала и wire-o

При спиралната подвързия пластмасова или метална спирала минава през редица дупки. Wire-o е двойна тел, която се притиска около дупките. И двете се отварят напълно равно, а страниците можеш дори да прегънеш изцяло назад. Затова са популярни за мини албуми, джърнъли и планери.

Броят на страниците е фиксиран. Дебела украса по ръба на страницата може да затрудни прелистването, а твърде тясна спирала не може да удържи пълен албум. Затова избери по-голям диаметър, отколкото си мислиш в началото.

Твърда подвързия

Подвързаният албум прилича на книга: страниците са зашити или залепени в твърд гръб. Изглежда красиво и се усеща като истинска книга. Зашитият албум често се отваря по-добре от залепения.

Не можеш да добавяш или сменяш страници. Това изисква план: знай приблизително колко страници ти трябват, преди да започнеш, и имай предвид, че една грешка си остава. Тъй като обикновено няма джобове, можеш да използваш по-дебела украса, капачета и пликчета, които се издърпват. От друга страна, снимките са по-слабо защитени.

Има и по-малко известен вариант: албумът със strap hinge. При него страниците са свързани една с друга и с корицата със здрави ленти. Лежат красиво равно, а с малко усилие можеш да добавиш страници.

Коя подвързия расте с албума

Ако албумът ти ще става все по-дебел с времето, например бебешки албум или годишник, логичният избор е албум с винтове или класьор с халки.

• Албум с винтове: расте с удължители и запазва спокойния си вид.
• Класьор с халки: расте, докато халките се напълнят. По-големи халки има в по-дебелите класьори, но пълният албум става и тежък.
• Спирала и твърда подвързия: не растат. Каквото има вътре, това е.

Обърни внимание и на това какво има по страниците ти. Всеки слой хартия, всяко парче chipboard и всяко пликче правят книгата по-дебела. Албум, който на места е много по-дебел, отколкото на други, вече не се затваря добре и постоянно натоварва подвързията. Затова разпределяй дебелата украса из целия албум, вместо да я трупаш на едно място.

Самозалепващи албуми: защо по-добре не

Самозалепващите албуми, наричани още магнитни албуми, имат страници с лепкав слой и прозрачно фолио отгоре. Слагаш снимките, връщаш фолиото и готово. Можеш да местиш снимките без лепило. Изглежда удобно, а и за деца е лесно.

В дългосрочен план често нещата се объркват. С годините лепилото се променя: може да се втвърди и да залепи снимките намъртво или да изсъхне и да се отлепи. Фолиото може да се набръчка и да отделя вещества, които обезцветяват снимките или оставят шарка по тях. Във влажен дом страниците пожълтяват по-бързо. Който някога е отварял албум на родителите си и не е успял да извади снимките, знае как свършва това.

Ако искаш да работиш без лепило, избери по-скоро фото ъгълчета или джобове. С тях можеш и по-късно да извадиш снимките без повреди. Ако вече имаш стар магнитен албум, пълен със снимки, не ги дърпай просто така; за това има отделна статия в блога.

Албуми, които се отварят равно

Албум, който се отваря добре, е приятен и за работа, и за разлистване. От най-равно към по-малко равно:

1. Спирала и wire-o: напълно равно, можеш дори да прегънеш страниците назад.
2. Strap hinge и албум с винтове: лежат равно и прилягат красиво в средата.
3. Зашита подвързия: отваря се сравнително добре, по-добре от залепената.
4. Класьор с халки: страниците лежат равно, но с празно място в средата.

Албум, който не иска да легне напълно равно, не бива да насилваш. Не натискай гърба и не слагай тежести отгоре. Поддържай тежките страници с цялата си длан, когато ги обръщаш, за да не се отлепят отделни парчета от огъването.

Добавяне и смяна на страници

Ако искаш по-късно да можеш да променяш реда, например защото не работиш хронологично, класьорът с халки е най-удобен. Махаш една страница, слагаш друга, готово.

При албума с винтове също може, но е по-трудно. Удобно е първо да пазиш готовите страници в отделни джобове и да ги слагаш в албума чак когато имаш завършена цяла група.

Когато купуваш резервни джобове, гледай размера и вида на дупките. Джобовете на една марка не винаги стават за албум на друга, защото разстоянието между дупките е различно. Вземи стар джоб със себе си или измери разстоянието, преди да купиш още.

Избирай джобове от стабилна пластмаса: полипропилен, полиестер или полиетилен. PVC по-добре избягвай, защото с времето може да отделя вещества към снимките ти. Матовите джобове дават по-малко отблясъци, а прозрачните показват цветовете по-добре.

Албум за картички или отделни предмети

Картичките, билетчетата, писмата и други отделни предмети имат нужда от собствен подход. Често искаш да можеш да прочетеш и гърба, и не искаш да залепваш нищо.

Класьор с халки и джобове е най-добрият избор тук. Има джобове с отделения във всякакви размери. Обикновената пощенска картичка е около 10 x 15 cm, така че джобовете с отделения за снимки с този формат често стават, но провери с една картичка, преди да купиш много. Тъй като джобът е прозрачен, обръщаш страницата и четеш гърба.

За неща, които не се побират в отделение:

• Използвай плик или пликче, което закрепваш към страница, с предмета свободно вътре.
• Закрепвай тънките хартиени неща с фото ъгълчета, за да няма лепило по тях.
• Избягвай телбод и кламери: ръждясват и оставят следи.
• Погрижи се нищо да не стърчи извън страницата, когато албумът е затворен.

Ако пазиш предимно картички и изрезки и малко снимки, помисли за по-голям формат. Тогава няма нужда да сгъваш големите изрезки, а сгъвката е точно мястото, където хартията се къса първо.

Как да избереш

Задай си три въпроса. Ще расте ли албумът? Тогава вземи албум с винтове или класьор с халки. Искаш ли спредове, които продължават красиво? Тогава по-добре албум с винтове, отколкото класьор с халки. Завършен проект ли е с фиксиран брой страници, като подарък или мини албум за един уикенд? Тогава спирала или твърда подвързия вършат чудесна работа и резултатът често е най-красив.

Ако се колебаеш, започни с класьор с халки. Това е най-прощаващият избор: можеш да разместваш всичко и по-късно да прехвърлиш страниците си, когато разбереш какво наистина искаш.