Artist trading cards: как да ги правиш и разменяш

Artist trading card, накратко ATC, е миниатюрна творба с размера на карта за игра. Не я правиш, за да я задържиш, а за да я размениш с друг скрапър или художник. Точно малкият формат прави всичко лесно достъпно: за половин час имаш нещо готово, а ако не се получи, почти нищо не губиш.

Какво точно са ATC

ATC във вида, в който ги познаваме днес, идват от света на изкуството от края на 90-те години. Швейцарски художник организира в Цюрих срещи за размяна, на които хората си разменяли собноръчно направени картички. Идеята бързо се разпространила, първо чрез вечери за размяна, а по-късно чрез интернет и пощата.

Художниците отдавна правят малки творби, за да ги разменят или за да се представят. Новото е фиксираният размер. Той е взет от бейзболните и другите колекционерски карти и затова ATC влизат в същите джобчета и папки.

ATC или ACEO

Ще срещнеш и термина ACEO. Той означава Art Cards, Editions and Originals. Форматът е абсолютно същият, но целта е различна: ACEO се прави, за да се продава. Може да е оригинал или отпечатък в малък, номериран тираж.

ATC се разменя или подарява. Ако искаш да продаваш картичките си, наричай ги ACEO. Така на всички е ясно каква е уговорката.

Двете основни правила

Всъщност има само две правила, които всички спазват.

1. Форматът е 6,4 × 8,9 см, или 2,5 × 3,5 инча. Може да е вертикален или хоризонтален, но самият размер е фиксиран. Картичка, която е по-голяма или по-малка, не е ATC.
2. Не ги продаваш. ATC минават от ръка на ръка, като размяна или като подарък.

Освен това има навици, които повечето хора, които разменят, спазват. ATC се прави на ръка и е уникална или най-много част от малка серия. Готов отпечатък, който само изрязваш, не се брои. И картичката има здрава основа, обикновено cardstock (плътен, едноцветен картон), за да не се огъва в джобче или плик.

От какво се правят

Започни с плътен лист и изрежи от него няколко основни картички в правилния размер. Акварелна хартия от около 300 грама е подходяща, ако работиш с вода или боя. За колажи е достатъчен обикновен cardstock или картонът от кутия корнфлейкс.

След това върху тях може да сложиш почти всичко. Няколко идеи, които се получават добре в този формат:

• Парче от стара книжна страница за фон. Избери страница с красив шрифт или бележки в полето и използвай само малка част.
• Опаковки: отпечатаната страна на кутийка чай, лого или редица цифри, а също и сивата вътрешна страна на картона. Малко парченце е достатъчно.
• Печати, washi tape, стари пощенски марки, копче или парченце дантела.
• Фон с distress ink: притисни малко мастило върху гладка пластмасова подложка, напръскай с вода, докато започне да се събира на капчици, и прекарай картичката си през него. Остави да изсъхне и повтаряй, докато ти хареса. След това отпечатай мотив в контрастен цвят.
• Малък отпечатък на твоя снимка, изрязан във формата на пощенска марка.
• Отделни думи от стихотворение или списание, изрязани на лентички.

Дизайн в малък формат

При 6,4 на 8,9 см е по-важно да махаш, отколкото да добавяш. Избери един обект и му дай пространство. Сложи го в средата или в някоя от пресечните точки, ако разделиш картичката на три както по дължина, така и по ширина.

Ограничи се до три или четири цвята и остави едно спокойно празно място. Работи отзад напред: първо фона, после средния слой и чак накрая линийките и детайлите. Много скрапъри първо правят фон и едва когато изсъхне, решават какво да сложат върху него.

С пяна лента или 3D възглавнички под основния мотив постигаш дълбочина. Прави го премерено, защото ATC трябва да влиза и в джобче. Тъмен ръб, нанесен с гъба и мастило наоколо, завършва картичката.

Полезен навик: изрежи десет основни картички наведнъж и ги довърши като серия. Така вадиш материалите си само веднъж и след десет броя наистина виждаш напредък. Дори без талант за рисуване ще се справиш с шаблони, печати и тиксо за маскиране.

Ако правиш няколко картички, които си принадлежат, това се нарича диптих (две картички), триптих (три) или серия. Отбелязваш го и на гърба.

Какво да напишеш на гърба

Гърбът е визитката на твоята ATC. Който я получи, иска да знае от кого е. Задължително напиши:

• името си или името, под което разменяш
• заглавието на картичката
• датата и по желание мястото
• начин да се свържат с теб, например имейл адрес
• при серия: номера, например 2 от 3

Някои хора номерират всичките си картички поред, за да следят колко са направили. Можеш да напишеш гърба на ръка, да го отпечаташ с печат или да залепиш малък етикет. Използвай химикалка, която не се размазва и не прониква през картона.

Как става размяната

Можеш да разменяш по два начина: на живо или по пощата. На среща за размяна слагаш картичките си на масата и разменяш с когото искаш. Това може да стане на следобед за скрапбукинг, на панаир за хоби или с няколко приятелки.

По пощата обикновено става чрез група или форум. Тогава има тема, например есен, птици или купчина книги, и краен срок. Често един човек събира всички картички и изпраща на всеки толкова други обратно. Можеш и директно да се уговориш с някого: ти изпращаш две, другият ти връща две.

Няколко неща, за които да внимаваш:

• Изпращай само картички, които и ти би се радвал да получиш. Размяната се крепи на доверие.
• Спазвай темата и крайния срок.
• Опаковай ATC в джобче или между две парченца картон, за да не се огъне. С дебели embellishments отгоре пликът може да стане твърде дебел за обикновено писмо, затова провери това, преди да го пуснеш по пощата.
• Ако се притесняваш, започни с една размяна с човек, когото познаваш.

Как да съхраняваш ATC

Щом веднъж започнеш да разменяш, бързо се събира купчинка. Понеже размерът е като на колекционерските карти, те влизат в специалните листове с джобчета за тях, с девет джобчета на лист. Така виждаш лицето и можеш за малко да извадиш картичката, за да прочетеш гърба. Избирай джобчета от полипропилен или полиестер, без PVC.

Можеш и сам да направиш кутийка или папка, например с хармоникова сгъвка и редица хартиени джобчета, във всяко от които влиза по една картичка. Полукръгъл изрез в горния ръб на всяко джобче улеснява изваждането. Първо направи пробна версия от тънка хартия, преди да режеш хубавата си хартия.

Ако искаш да покажеш колекцията си и на хора, които живеят далеч, сканирай лицето и гърба заедно. Така веднага си запазваш и от кого е всяка картичка.